— Чувствам се красива — засмя се и се обърна да прегърне първо Маги, а след това Бриана. — Не ме интересува какво ще си помислят за мен. Чудя се дали и Нийл е така притеснен?
— Пристъпва напред-назад като дива котка — осведоми я Маги. — И пита Роуган колко е часът на всеки десет секунди.
— Радвам се — Кристин си пое дълбоко въздух. — Е да вървим. Сигурно вече е време.
— Почти — Бриана я целуна по двете бузи. — Ще сляза долу, за да видя дали всичко е наред. Желая ти щастие… вуйно Кристин.
— О, скъпа — очите и се напълниха със сълзи. — Много си мила.
— Престанете! — предупреди ги Маги. — Ей сега и трите ще ревнем. Ще ти дам знак, щом сме готови, Бри
Тя кимна и бързо излезе. Имаше нает за случая допълнителен персонал и безброй прислужници. Но сватбата бе семейно нещо и тя искаше да се увери, че всичко е наред.
Гостите се събираха в приемната. Представляваха море от цветове, които весело се смееха. Арфист свиреше нежни, сантиментални мелодии. Парапетът бе обвит с гирлянди от рози, други цветя във вази бяха умело подредени из цялата къща. Зачуди се дали да не отскочи до кухнята, за да се увери, че всичко с наред, когато зърна майка си и Лоти. Усмихна се и се приближи към тях.
— Майко, изглеждаш чудесно.
— Глупости. Лоти не престана да ме тормози докато не похарча пари за нова рокля.
Но тя все пак с удоволствие прокара ръка по гладкия мек ръкав.
— Прекрасна е. А и твоята, Лоти. Компаньонката на Маив се засмя сърдечно.
— Ужасно много пари пръснахме. Просто е грехота. Но пък не всеки ден присъстваш на такава изискана венчавка. Самият архиепископ — заяви тя шепнешком и намигна. — Представяш ли си?
Маив подсмъркна.
— Пасторът си е пастор, независимо от сана. Според мен би трябвало да се замисли, преди да се съгласи да отслужи церемонията. Когато двама души са живели в грях…
— Майко — гласът на Бриана бе тих, но леден. — Хайде поне днес да не се разправяме. Ако…
— Бриана — Грей се появи, взе ръката й и я целуна. — Изглеждаш зашеметяващо.
— Благодаря — постара се да не се изчерви, когато той продължи да държи ръката й. — Майко, Лоти, това е Грейсън Тейн. Той е гост в „Блакторн“. Грей, да ти представя Маив Конканън и Лоти Съливан.
— Госпожо Съливан — той взе ръката й и я накара да се разкикоти, когато я целуна. — Госпожо Конканън, позволете да ви поздравя с прекрасните ви и талантливи дъщери.
Маив само се намръщи. Косите му бяха дълги като на момиче, отбеляза тя. А и усмивката му бе някак дяволита.
— Вие янки ли сте?
— Да, госпожо. Вашата страна много ми допада. Както и гостоприемството на дъщеря ви.
— Гости, които плащат за престоя си, обикновено не присъстват на семейни тържества.
— Майко.
— Така е — съгласи се Грей вежливо. — И това е още нещо, което ме очарова във вашата страна. Със странниците се отнасяте като с приятели. Ще ми разрешите ли да ви придружа до местата ви?
Лоти вече се бе овесила на ръката му.
— Хайде, Маив. Кога друг път ще получим подобно предложение от такъв привлекателен млад мъж? Вие сте писател, нали?
— Да — той поведе двете жени, като преди това се усмихна през рамо на Бриана.
Тя бе готова да го разцелува. Въздъхна облекчено. В този момент Маги й направи знак.
Арфистът засвири сватбения марш, а Бриана се оттегли в дъното на помещението. Гърлото и се сви, когато Нийл зае мястото си пред камината и впери поглед към стълбището. Макар косата му да бе оскъдна, а талията обемиста, точно в този момент изглеждаше млад, нетърпелив и притеснен.
Щом Кристин тръгна надолу по стълбите из стаята се понесе шепот. Очите й под воала грееха, докато пристъпваше към Нийл. Архиепископът ги благослови и церемонията започна.
— Заповядай — предложи Грей на Бриана. Бе се промъкнал до нея и й подаваше носната си кърпичка. — Имах чувството, че ще ти потрябва.
— Много е красиво — каза тя, докато бършеше сълзите си. Думите още кънтяха в ушите й: „Да се обичате, почитате и подкрепяте.“
От всичко Грей чу единствено „Докато смъртта ви раздели.“ Звучеше му като доживотна присъда. Винаги си бе мислил, че хората затова плачат на сватби. Прегърна я през раменете и я окуражи:
— Стегни се. Почти свърши.
— Едва сега започва — увери го тя и си позволи да положи глава на рамото му.
Всички заръкопляскаха, когато Нийл щастливо целуна булката.
ОСМА ГЛАВА
Пътуването с частни самолети, пиенето на шампанско и изисканото общество бяха хубави неща, не отричаше Бриана, но се радваше отново да си е у дома. Макар да знаеше, че не бива да се доверява на небесата или на поутихналия вятър, все си представяше как по-голямата част от зимата е минала. Мечтаеше за хубавата си бъдеща оранжерия, докато разсаждаше семена в барачката. Или обзавеждаше мислено таванската стая, докато простираше прането.