През седмицата, откакто се върна от Дъблин, къщата бе почти изцяло на нейно разположение Грей се бе затворил в стаята да работи. Само от време на време излизаше да се поразходи или надничаше в кухнята, привлечен от миризмата на яденето.
Не бе сигурна дали изпитва облекчение, или е потисната, че е така отдаден на работата си и рядко се опитва да я очарова, за да я целуне.
И въпреки това самотата и бе по-приятна само от мисълта, че той е на горния етаж. Вечер седеше до камината, четеше, плетеше или дообмисляше заплануваното и знаеше, че той всеки момент може да се присъедини към нея.
Но не Грей, а майка й и Лоти я прекъснаха една хладна вечер.
Дочу шума от спираща кола, но не се изненада особено. Приятели или съседи често се отбиваха, когато виждаха, че свети. Остави плетката настрана и се отправи към вратата, когато дочу майка й и Лоти да спорят отвън.
Бриана въздъхна доволно. По причини, които не можеше да си обясни, тези две жени сякаш безумно се забавляваха от вечните си кавги.
— Добър ви вечер — тя целуна и двете за поздрав. — Каква приятна изненада.
— Надявам се, че не те безпокоим, Бри — Лоти вдигна нагоре развеселено очи. — Майка ти си бе наумила да отскочим, така че пристигнахме.
— Винаги ми е приятно да ви видя.
— Ядохме навън — троснато съобщи Маив. — Прекалено много я мързеше да сготви, затова се наложи да ходим в някакъв ресторант, без да се интересува как се чувствам.
— И на Бри понякога сигурно и омръзва да яде сготвеното от нея — спокойно обясни Лоти, докато закачаше палтото на майка й. — Независимо колко добре е приготвено. Затова е хубаво човек да поизлезе и да види хора.
— Никого не желая да виждам.
— Искаше да видиш Бриана — достави й удоволствие завоюваната дребна победа. — Затова дойдохме.
— Искам чаша сносен чай, а не онази водица, която предлагат по ресторантите.
— Аз ще го приготвя — Лоти потупа младата жена по ръката. — Ти остани и се виж с майка си. Знам кое къде е.
— И отведи кучето с теб в кухнята — Маив го изгледа с неодобрение. — Не желая да ми се катери в скута.
— Хайде да ми правиш компания, момчето ми — весело го погали по главата. — Хайде, ела с Лоти. Браво.
Послушно и с надеждата да получи нещо за ядене, Кон я последва.
— Огънят в гостната хубаво се е разгорял, майко. Ела да седнеш.
— Само пилееш дърва — промърмори Маив — Топло е за сезона.
Бриана реши да не обръща внимание на главоболието, което започваше да пулсира в слепоочията й.
— Да, но когато има огън, е по-уютно. Хубава ли беше вечерята?
Възрастната жена изсумтя, докато се настаняваше в креслото. Приятно й бе да седи до камината, където огънят така весело и топло гореше, но нямаше да го признае за нищо на света.
— Завлече ме чак в Енис и поръча пици. Представяш ли си? Пици!
— О, сещам се къде сте били. Храната им е чудесна. Роуган твърди, че пиците са същите като в Щатите — вдигна отново плетката си. — Знаеш ли, сестрата на Мърфи — Кейт, пак очаква дете?
— Това момиче ражда като заек. Колко ги има вече? Четири? Пет?
— Това ще й е третото. Има две момченца и се надява на момиченце този път — усмихна се и погали меката розова прежда. — Приготвям й това одеялце за късмет.
— Господ ще й даде, каквото Той е решил, независимо с какъв цвят прежда го плетеш.
Куките на Бриана потропваха бързо.
— Негова е волята. Получих картичка от вуйчо Нийл и вуйна Кристин. Морето и небето са невероятни. Прекарвали чудесно на кораба, с който обикалят гръцките острови.
— Да се дигнат на сватбено пътешествие на техните години! — въпреки рязката забележка сърцето на Маив копнееше да види непознатите морета. — Като имаш достатъчно пари, можеш да ходиш и да правиш каквото си искаш. Не всеки си позволява да замине на юг през зимата. Ако имах възможност, може би гърдите нямаше да ме болят така.
— Не се ли чувстваш добре? — въпросът бе зададен механично — така както човек отговаря, когато го питат за таблицата за умножение. Засрами се и си наложи да вдигне поглед. — Съжалявам, майко.
— Свикнала съм. Доктор Хоган само цъка с език и твърди, че нищо ми няма. В края на краищата аз най-добре знам как се чувствам.
— Така е — куките забавиха хода си, докато Бриана обмисляше току-що хрумналата й идея. — Чудя се дали няма да се почувстваш по-добре, ако заминеш някъде, където има повече слънце?