— Ти си заченала две деца — напомни дъщеря й.
— Да. Първото — сестра ти — носи белега върху себе си. Дива е и такава ще си остане. А ти бе дете от брак и дълг.
— Дълг?
С ръце върху облегалките на креслото Маив се наведе напред и с горчивина в гласа попита:
— Нима мислиш, че съм искала отново да ме докосне? Нима мислиш, че ми е доставяло удоволствие да ми се напомня защо не мога да имам единственото, което сърцето ми иска? Но църквата повелява от брака да се раждат деца. Затова изпълних дълга си към църквата и го оставих да посее семето за още едно дете в мен.
— Дълг? — не можеше да повярва Бриана, но сълзите не бликаха от очите й, защото бяха замръзнали в сърцето и. — Без любов, без удоволствие? Така ли съм създадена?
— След като ти беше в утробата ми, вече нямаше защо да споделям едно легло с него. Преминах през още една бременност, още едно раждане и благодарих на Бога, че ще ми е последно.
— А след това през дългия ви съпружески живот никога ли не си споделяла леглото му?
— Нямаше да имам повече деца. С теб направих каквото можах, за да се освободя от греха. Ти не си дива като Маги. У теб има овладяност, контрол. Те ще ти помогнат да се съхраниш чиста — освен ако някой мъж не те изкуши. Рори почти го стори.
— Аз обичах Рори — ненавиждаше се, че е на път да се разплаче. Заради баща си, помисли си тя. И заради жената, която бе обичал и загубил.
— Ти беше още дете — махна майка й пренебрежително при споменаването на юношеската любов. — Но вече си жена и достатъчно хубава, че да привличаш мъжките погледи. Длъжна съм да ти напомня какво може да стане, ако ги оставиш да те убедят да се предадеш. Онзи горе — днес е тук, утре го няма. Ако не запомниш това, ще се окажеш самичка, с бебе на ръце и срам в сърцето.
— Толкова често съм се чудила защо в нашата къща няма любов — Бриана успя да си поеме дъх и да говори спокойно. — Знаех, че не обичаш татко. Че не можеш да го обичаш. Винаги ме е боляло от това. Но когато узнах от Маги, че се е наложило да се откажеш от кариерата си на певица, реших, че съм те разбрала и ти съчувствах за болката.
— Въобще не знаеш какво е да загубиш всичко, за което някога си мечтала.
— Не, не знам. Но и не съм в състояние да разбера жена, която няма в сърцето си обич за децата, които е носила в утробата си и е родила — вдигна ръце към бузите си, които бяха сухи и студени като мрамор. — Винаги си винила Маги само защото се е появила на този свят. Сега разбирам, че всичко е било само дълг за теб. Нещо като изкупление на предишен грях.
— Отгледах те с внимание — обади се Маив.
— С внимание… Вярно, никога не си ми посягала с ръка както на Маги. Истинско чудо е, че тя не ме намрази. Към нея ти винаги подхождаше разгорещено, а към мен — с дисциплина. И успя да ни превърнеш в това, което сме.
Бавно приседна и отново взе плетката.
— Винаги съм искала да те обичам. Все се питах защо единствено изпитвам преданост и дълг. Сега разбирам, че нещо липсва не у мен, а у теб.
— Бриана! — ужасена и дълбоко потресена, майка й се изправи. — Как можеш да ми говориш такива неща. Опитах се единствено да те пощадя, да те защитя.
— Нямам нужда да ме защитават. Сама съм и девствена, точно както си искала, нали? Плета одеялце за детето на друга, както съм правила и преди и както вероятно пак ще правя. Имам своя бизнес, както ти се изразяваш. Нищо не се е променило, майко, като изключим вината, от която се освободих. Ще продължа да ти давам онова, което винаги съм ти давала, но ще престана да се измъчвам, че не ти давам повече.
Вдигна поглед.
— Ще налееш ли чая, Лоти? Искам да ти разкажа за ваканцията, на която двете с майка скоро ще заминете. Била ли си във Франция?
— Не — Лоти преглътна буцата в гърлото си. Сърцето й лееше кървави сълзи и за двете жени. Тя хвърли изпълнен с мъка поглед към Маив, тъй като не знаеше как да я утеши. Въздъхна и наля чая. — Не, не съм била. Наистина ли ще отидем?
— Разбира се — Бриана отново се зае с плетенето си. — Съвсем скоро, ако решите. Утре ще говоря с Маги.
Долови състраданието в очите на Лоти и се насили да се пошегува:
— Ще се наложи да си купите бански.
Възрастната жена се засмя. Постави чашата с чай на масичката до Бриана и я погали по хладната буза.
— Това се казва момиче на място — пророни тихо.
Семейство от Хелзинки прекара почивните дни в „Блакторн“ Бриана бе доста заета с грижи по съпрузите и трите им деца. Съжали се над Кон и го изпрати при Мърфи, защото тригодишното момченце постоянно го дърпаше или за ушите, или за опашката — унижение, от което Кон мълчаливо страдаше.
Неочакваните гости й помогнаха да се освободи от обърканите си чувства, които майка й предизвика. Гостите й бяха шумни, буйни и гладни като мечки след зимен сън. Всяка минута с тях носеше огромна радост на Бриана.