— Грей…
— Тя вече е почти такова животно, каквото и той. Ужасът е премахнал човешкото — както става след хубав секс или при истински глад. Повечето хора смятат, че са изпитали истински и трите, но всъщност дори едно от тези чувства рядко се изживява. Ала тя вече е опознала ужаса, сякаш той е жив и осезаем и може да стегне гърлото й с ръце. Иска да се скрие в дупка, но няма такава. И го чува как се качва след нея бавно, неуморно, безмилостно. И тогава стига върха — той изтегли Бриана от сянката към широката огряна от слънце площадка. — Тя е в капан.
Бриана почти изпищя, когато я завъртя. Като се смееше, той я вдигна на ръце.
— Господи, ти си изключителен слушател!
— Не е смешно — възрази тя, като се мъчеше да се освободи от прегръдката му.
— Чудесно е. Възнамерявах убиецът да се погаври с жертвата с древна кама, но… — отнесе Бриана до стената — …може би ще е по-добре, ако направо я хвърли долу.
— Спри!
Уплашена, тя обви врата му с ръце.
— Защо не се сетих за това по-рано? Ето — сърцето ти бие, прегърнала си ме.
— Грубиян такъв!
— Но те накарах да забравиш проблемите си, нали така?
— Ще си запазя проблемите, благодаря и ще гледам да стоя настрана от това твое живо въображение.
— Не можеш — той я притисна към себе си. — Художествената измислица винаги има такова въздействие — то е в книгите, филмите… Откъсва те от действителността и за миг те потапя в проблемите на други хора.
— А какво прави с този, който разказва?
— Същото. Абсолютно същото — пусна я и я завъртя, за да види гледката. — Като картина е, нали? — нежно я придърпа, така че гърбът й бе облегнат на гърдите му. — Това място ме впечатли още първия път когато го видях. Тогава валеше и имах чувството, че цветовете пред мен всеки миг ще се размият.
Тя въздъхна. Ето го най-после спокойствието, за което мечтаеше. По своя необичаен и заобиколен начин, но той й го бе доставил.
— Почти е пролет — промърмори тя.
— Ти винаги ухаеш на пролет — наведе се и докосна с устни врата й. — И имаш вкус на пролет.
— Караш коленете ми отново да се подкосяват.
— Тогава по-добре се дръж за мен — обърна я към себе си и хвана брадичката й. — Не съм те целувал от дни.
— Знам — престраши се и го погледна в очите. — А исках да го направиш.
— Точно това си мислех.
Той докосна с устни нейните.
Тя изстена от удоволствие и това му подейства като милувка. Вятърът подухваше. Той я притегли към себе см и се постара ръцете и устните му да са нежни.
Напрежението, умората и раздразнението й изчезнаха. Единствената и мисъл беше, че си е у дома. У дома, където винаги бе мечтала да бъде.
Въздъхна и склони глава на рамото му, а ръцете си сложи на гърба му.
— Никога не съм се чувствала така.
Нито пък той. Но мисълта му се стори опасна и реши, че ще трябва да я обмисли.
— Хубаво се получава — съгласи се Грей. — Хубаво се получава между нас двамата.
— Така е — отърка бузата си в неговата. — Бъди търпелив с мен, Грей.
— Така ще постъпя. Искам те, Бриана, и ще те имам, когато си готова… — отстъпи назад и плъзна ръце но нейните, докато пръстите им не се преплетоха. — Когато си готова.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Грей се чудеше дали все по-изострящият му се апетит не се дължи на факта, че изобщо не е в състояние да утоли онзи, другия глад. Като най-добра възможност реши да погледне философски на проблема и да се отдаде на среднощна гастрономическа оргия в кухнята на Бриана, където бе остатъкът от пудинга. Вече му бе станало навик да си приготвя и чай. Сложи чайника на печката да кипне водата, докато си напълни купичката с пудинг.
От тринадесетгодишна възраст сексът не бе обсебвал така мислите му. Тогава го направи за пръв със Сали-Ан Хау, също обитателка на сиропиталището „Саймън Брент“. Добрата стара Сали-Ан, сети се Грей, с напъпилото си тяло и хитрите очи. Беше три години по-голяма от него и склонна да раздава прелестите си на всеки, който тайничко и носеше цигари или шоколадови десерти.
По онова време я смяташе за богиня, отговор на молитвите на дивото съзнание на подрастващите. Сега обаче гледаше на този период със съжаление и яд, защото бе наясно с недостатъците и пропуските в системата, които караха хубаво младо момиче да възприема за стойностно единствено онова, което е между краката й.
Неведнъж и дваж, плувнал в пот, бе бленувал в тъмнината за Сали-Ан. Но имаше страхотен късмет, понеже успя да свие цяла кутия цигари от един от наставниците. Двадесет цигари, припомни си той, означаваха двадесет чукания. А той бе схватлив ученик.