Още преди да застане до вратата, дочу, че Мърфи свири. Ето, че имаше късмет. Щом влезе, Грей бе поздравен по име и с приятелско помахване с ръка. О̀Мейли започна да пълни халбата с бира още преди клиентът да се настани на бара и попита:
— Е, как върви разказването напоследък?
— Чудесно. Двама мъртъвци и никой не е заподозрян.
Съдържателят поклати глава и постави халбата пред Грей.
— Не ми е ясно как така човек по цял ден се занимава с убийства и продължава да се усмихва.
— Не е естествено, нали? — ухили се той.
— Искам да ти разкажа една история.
Последното бе изречено от Дейвид Райън, седнал в края на бара с една от вечните си американски цигари в ръка.
Грей се настани удобно и се наслади на музиката и уюта на опушеното помещение. Тук някой все бе готов да разказва, а той бе не само добър разказвач, но и изключителен слушател.
— Имало една девойка, която живеела близо до Трали. Красива като слънцето, такава била, косите й с цвят на ново злато и очи сини като морето.
Разговорите поутихнаха, а Мърфи засвири по-тихо, така че музиката му послужи за фон на разказа.
— Така станало, че двама мъже я ухажвали — продължи Дейвид. — Единият бил учен човек, а вторият — фермер. По свой начин девойчето обичало и двамата, била с широко сърце, както била хубава по лице. Така, радвайки се на вниманието, както девойките правят, тя оставяла и двамата да се състезават за нея, като давала обещания и на двамата. В сърцето на младия фермер заедно с любовта към девойката започнала да се трупа и черна мъст.
Той замълча, както често правят разказвачите и започна да изучава червеното връхче на цигарата си. Дръпна дълбоко и изпусна дима.
— Затова една вечер причакал съперника си на пътя и когато ученият се появил, подсвирквайки си — тъй като девойката охотно отвърнала на целувките му — фермерът се нахвърлил отгоре му и повалил в несвяст младия любовник. Повлякъл го по тревата през огрените от лунната светлина ниви и макар нещастникът все още да дишал, го заровил дълбоко. Когато настъпил денят, фермерът засял семена отгоре и така сложил край на съперничеството.
Дейвид отново направи пауза, дръпна от цигарата и посегна за халбата.
— И какво? — запита Грей нетърпеливо. — Оженил се за девойката, така ли?
— Ами! Тя избягала същия ден с калайджията. Но фермерът имал най-хубавата реколта от години наред.
Всички в помещението избухнаха в смях, а Грей само поклати глава. Смяташе се за професионален лъжец и то добър. Но конкуренцията тук бе жестока. Сред затихващия смях той взе халбата си и отиде при Мърфи.
— Дейви има по една история за всеки ден от седмицата — утеши го той, като нежно продължаваше да свири на акордеона.
— Издателката ми ще го грабне, без да се замисли. Научи ли нещо, Мърфи?
— Нищо съществено. Госпожа Лири май е видяла кола да минава насам в деня на тревогата ви. Може да е била зелена, но не е сигурна.
— Някой се навърташе около пансиона снощи. Не успях да го видя в мъглата — Грей се сети и се ядоса: — Пристъпил е достатъчно близо, за да остави отпечатък в цветната леха на Бриана. Може и да са били деца — отпи от бирата. — Някой да е питал за мен?
— Ти си тема на разговор всеки ден — отвърна Мърфи сдържано.
— Това е то славата! Не, имам предвид — непознат.
— Не съм чувал. По-добре питай в пощата. Защо?
— Чудя се дали не е запален мой почитател. И друг път са ме преследвали. Или може би… — сви рамене. — Така съм устроен да мисля. Все ми се привиждат неща.
— Всички мъже ще се втурнат на помощ, ако някой тревожи теб или Бри — Мърфи погледна нагоре, тъй като вратата на кръчмата се отвори. Влезе Бриана, следвана от Роуган и Маги. Той отново се обърна към Грей. — И всички мъже ще те завлекат до олтара, ако не премахнеш този блясък в очите си.
— Какво? — американецът отново вдигна чашата. — Само гледах.
— Скитник съм аз… — запя Мърфи — …и рядко съм трезвен. Не се застоявам за дълго… А винаги щом пия, си мисля как да спечеля сърцето на моята любима…
— Халбата ми е още наполовина пълна — промърмори Грей, стана и се приближи към Бриана.
— Нали имаше да кърпиш.
— Така беше.
— Принудихме я да тръгне с нас — обясни сестра й. Въздъхна, докато внимателно се настаняваше на стола.
— Убедихме я — поправи я Роуган. — Чаша бира, Бри?
— Да, благодаря.
— Чай за Маги, Тим — съпругът й се усмихна, като я чу да въздиша, и продължи: — Чаша бира за Бри, халба за мен. Още една халба за теб, Грей?