Застанала под прозореца, спретната като монахиня в розовата си рокля и вдигната коса, която фибите отчаяно се опитваха да държат прибрана. Защо вечно носи обувки със средно токче, зачуди се той и се приближи до стъклото. Сигурно обяснението й за семплите обувки ще бъде, че са практични, но те правеха краката и глезените й да изглеждат възхитителни.
Докато я наблюдаваше, тя се настани зад волана, движенията й бяха отмерени и грациозни. Най-вероятно първо ще остави чантата на седалката до себе си, реши той. Точно така постъпи. После внимателно ще закопчае предпазния колан, ще провери дали огледалата са под подходящ ъгъл. Никакво оглеждане в огледалото за обратно виждане при Бриана, забеляза той. Само го провери дали е добре наклонено. Сега ще завърти ключа, за да запали двигателя.
Дори през стъклото дочу задавените му звуци. Тя повтори, потрети, Грей се спусна по стълбите, като не преставаше да клати глава.
— Защо, по дяволите, не оправиш това чудо? — развика й се, показвайки се на кухненската врата.
— А? — тя вече бе слязла от колата и се опитваше да вдигне капака. — Само преди два дни работеше чудесно.
— Тази купчина стари ламарини не е работила чудесно най-малкото от десет години — избута я с лакът настрана, раздразнен от великолепния й вид и свежото й ухание, докато самият той се чувстваше като купчина мръсни дрехи за пране. — Виж, след като ти е необходимо да отидеш до селото, защо не вземеш моята кола? Междувременно ще видя какво мога да направя с това нещо тук.
Ядосана от резкия му тон, тя отвърна:
— Благодаря ти, но съм тръгнала към Енистимон.
— Енистимон? — още докато мислено си представяше селото на картата, той измъкна глава изпод капака и понита: — Защо?
— За да разгледам новата галерия. Ще я открият след две седмици и Маги ме помоли да отида да я видя — тя се вторачи в гърба му, докато той ровеше сред кабелите и проклинаше. — Оставих ти бележка и храна — ще си я стоплиш, защото ще отсъствам почти целия ден.
— Никъде няма да ходиш с тази кола — отсече Грей. — Перката за охлаждане не работи, тръбата за захранване с бензин тече и съм готов да се обзаложа, че стартерът е на път да сдаде — изправи се и забеляза, че Бриана носи обици — тънки златни кръгчета. Те й придаваха празничен вид, което кой знае защо съвсем го раздразни. — Не можеш да караш тази таратайка.
— Е, тя е единствената, с която разполагам. Благодаря ти за вниманието, Грейсън. Ще отида да видя дали Мърфи…
— Не се дръж като Ледената кралица с мен! — той така силно затвори капака, че тя неволно подскочи. — Добре — възтържествува той. — Това поне означава, че във вените й тече кръв. — И не ми говори за Мърфи. Той не може да направи нещо, след като аз не успявам. Влизай в колата ми. Ей сега ще се върна.
— И защо да влизам в колата ти?
— За да те откарам в проклетия Енистимон.
Тя плесна с ръце бедрата си и през стиснати зъби заяви:
— Много мило от твоя страна да предложиш, но…
— Влизай в колата — сряза я той и се насочи към къщата. — Трябва да си намокря главата.
— Ще ти я намокря аз! — промърмори тя. Отвори вратата на колата си и си взе чантата. Да е искала от него да я закара? Та тя би предпочела да извърви разстоянието пеша, но не и да седи в една кола с такъв мъж. И ако иска да се обади на Мърфи, просто ще го направи.
Но първо трябваше да се успокои.
Пое си дълбоко дъх, после пак, преди да се поразходи сред цветята си. Както винаги те я успокоиха. Нуждаеха се от малко грижа, помисли си тя, като се наведе да изскубе някакъв плевел. Ако времето е хубаво, още утре ще започне. До Великден градината ще е в цялото си великолепие.
Уханията, цветовете… Тя се усмихна, загледана в смелия млад нарцис.
В следващия миг дочу затръшването на врата. Усмивката й изчезна. Тя се извърна.
Не се бе избръснал, отбеляза. Косата му бе влажна и стегната на тила с кожена връв; дрехите, макар и поизносени, бяха чисти.
Много добре знаеше, че разполага с хубави дрехи. Та нали самата тя ги переше и гладеше?
Хвърли й бегъл поглед, измъкна ключовете от джоба на джинсите си и се разпореди:
— В колата.
Налагаше се да го постави на мястото му. Тя тръгна бавно към него; очите й бяха ледени, а езикът — остър:
— И на какво се дължи прекрасното ти настроение тази сутрин?
Понякога дори писателите разбират, че действията са по-красноречиви от думите. Без да остави време и на двамата да се замислят, той я придърпа към себе си и доволен от изненадата й, впи устни в нейните.
Целувката бе груба, жадна и изпълнена с раздразнение. Сърцето и заби ускорено и сякаш пулсираше в главата й. Имаше един миг, в който изпита страх, но и копнеж, а в следващия той я отблъсна.