Родена в лед

Но кой, зачуди се, е Рори? И защо Роуган бе наел детективи да търсят жена на име Аманда Доуърти?

Отдавна бе открил, че най-добрият начин да намериш отговорите, е, като задаваш въпроси.

— Кой е Рори?

Въпросът му наруши мечтателното настроение на Бриана, докато Грей караше бавно но лъкатушещия път от Енистимон.

— Какво?

— Не какво, а кой? — приближи колата до ръба на пътя насреща му от завоя се зададе препълнен фолксваген. Вероятно несвикнал с посоките янки, мина му през ума с известно чувство на превъзходство. — Кой е Рори? — повтори той.

— Чул си клюки в кръчмата значи?

Хладината в гласа й не го спря, а, напротив, накара го да продължи:

— Да, но не там чух името. Ти го спомена пред Маги, докато бяхме в галерията.

— Подслушвал си личен разговор?

— Е, чак пък подслушвал… Дочух го.

— Свежда се до същото.

— Не… Е, кой е той?

— Какво те засяга?

— Така само доразпалваш любопитството ми.

— Момче, което познавах. Сбърка пътя, не тук трябваше да завием.

— Всички пътища в Ирландия се преплитат, така че не можеш да се загубиш. Така пише в пътеводителите. Той ли те е наранил? — погледна я и кимна с разбиране — Ясно. Какво точно се случи?

— Да не се готвиш да го описваш в някоя от книгите си?

— Може и да го сторя. Но в момента интересът ми е личен. Обичаше ли го?

— Обичах го. Щях да се омъжа за него.

При тези думи той се намръщи и забарабани по волана.

— И защо не се омъжи?

— Защото избяга, преди да застанем пред олтара. Това задоволява ли любопитството ти?

— Не. Само ми говори, че Рори е бил глупак — не успя да се спре и зададе следващия въпрос, макар да се изненада, че държи да чуе отговора: — Още ли го обичаш?

— Би било глупаво от моя страна. Стана преди десет години.

— Но още си огорчена?

— Да те пренебрегнат винаги причинява болка — отбеляза тя сухо — Да те съжаляват също те наранява. „Горката Бри! Бедната Бри! Да я зарежат само две седмици преди сватбата! Остана и сватбената рокля и скромната зестра, а момъкът побягна за Америка, вместо да я заведе под венчилото.“ Това стига ли ти? — извърна се за да го вижда по добре. — Искаш ли да знаеш дали плаках? Да. Дали го чаках да се завърне? И това — също.

— Удари ме, ако ще ти помогне да се почувстваш по-добре.

— Съмнявам се, че ще ми помогне. Защо е заминал?

От устните и се изтръгна стон, който показваше колко мъчителен е споменът.

— Не знам. Така и не разбрах. Това бе най-лошото. Дойде при мен и заяви, че не ме иска, няма да ме вземе, няма да ми прости онова, което съм направила, когато се опитах да разбера какво има предвид, той ме блъсна и аз паднах.

Ръцете на Грей стиснаха кормилото.

— Какво направи той?

— Събори ме — повторя тя спокойно. — Гордостта ми попречи да тръгна след него. И той замина за Америка.

— Копеле!

— И аз често съм си мислила същото, но не намирам отговор. Защо ме заряза? След време дадох сватбената си рокля на сестрата на Мърфи, Кейт, когато се омъжи за нейния Патрик.

— Рори не заслужава тъгата, която се появява понякога в очите ти.

— Може и така да е. Но мечтата за онова, което можеше да бъде, я заслужава. Какво правиш?

— Спирам. Хайде да се поразходим до скалите.

— Не съм облечена — запротестира тя, но той вече ос изля зъл от колата. — Обувките ми не са подходящи, Грей. Ще те почакам тук, щом искаш да погледнеш океана.

— Искам да го погледна с теб. Той само дето не я извлече от колата и я прегърна.

— Какво правиш? Полудя ли?

— Почти, а и си помисли какви хубави снимки ще ни направят онези туристи ей там и с каква радост ще си ги отнесат вкъщи. Говориш ли френски?

— Не — озадачена, изгледа лицето му. — Защо?

— Помислих си, че ако говориш френски, могат да ни вземат за французи. Като се върнат в Далас, ще разкажат на братовчеда Фред за романтичната френска двойка на скалите.

Преди да я пусне, я целуна.

Водата бе с цвета на очите й, забеляза той, онова замъглено и замечтано зелено. Денят бе ясен и той виждаше очертанията на Аранските острови, както и ферибота между Енсимор и Ирландия. Въздухът беше свеж, а небето бе синьо, но вещаеше да се промени всеки момент. На няколко метра от тях туристите говореха с характерния провлачен говор на американци от Тексас и той се усмихна.

— Красиво е тук. Всичко е красиво. Само да извърнеш глава и пред погледа ти се разкрива нова, възхитителна, секваща дъха гледка — нарочно се обърна към Бриана. — Напрано секваща дъха гледка.

— Ласкаеш ме, за да ме омилостивиш, защото се месиш в личните ми работи.

— Нищо подобно. А и не съм приключил с въпросите. И тъй като е известно, че обичам да се меся в хорските работи, би било лицемерно да се извиня. Коя е Аманда Доуърти и защо Роуган я търси?