Тя погледна надолу към него, сякаш бе видение, създадено от въображението му. Имаше вид на изваяна от мрамор или от лед. Стоеше съвсем неподвижно, като самото съвършенство.
Кучето се устреми напред. Тя се раздвижи и го задържа.
— Оставяте дъжда да влиза вътре — прозвуча гласът й, който само подсили фантастичната гледка. Беше нежен, напевен, закачлив, като Ирландия, която бе започнал да опознава.
— Извинявайте.
Той заопипва зад гърба си и затвори вратата.
Сърцето й продължаваше да бие лудо. Шумът и ръмженето на Кон я бяха изтръгнали от пълния с ужаси и преследвания сън. А сега Бриана стоеше пред облечен в черно мъж, с неясен силует и едва различаваше лицето му, тъй като и то бе в сянка. Той пристъпи и тя хвана по-здраво каишката на Кон.
Дълго, източено лице, долови вече по-ясно тя, като лицето на поет. Имаше тъмни, изпълнени с любопитство очи и сериозна уста. С тези очертани скули и дълги изсветлели от слънцето мокри кичури но челото му приличаше на пират.
„Глупаво е да се страхувам — уверяваше се тя. — Та той е само мъж.“
— Загубили ли сте се? — попита тя.
— Не — усмивката му бе приветлива. — Намерих се. Това е пансионът „Блакторн“, нали?
— Точно така.
— Аз съм Грейсън Тейн. Подраних с два дни, но госпожица Конканън ме очаква.
— О! — Бриана прошепна нещо на кучето, което Грей не чу, но казаното имаше въздействие, защото животното моментално се отпусна. — Очаквах ви в петък, господин Тейн. Но добре дошли — тя заслиза по стълбите, а кучето я следваше. Протегна ръка и се представи: — Аз съм Бриана Конканън.
Той я наблюдава известно време. Бе очаквал да види приятна, гостоприемна жена с прибрани на кок посивели коси.
— Събудих ви — отбеляза той, чувствайки се малко глупаво.
— Ние по тези краища обикновено спим нощем. Заповядайте, настанете се до камината — отправи се към гостната и запали лампите. Остави свещта, духна пламъчето и се обърна да вземе горната му дреха — Отвратителна нощ за пътуване.
— Забелязах го.
Без шлифера тялото му никак не изглеждаше безформено. Макар и не толкова висок, колкото неспокойното й въображение си го представяше, той бе гъвкав и строен. Прилича на боксьор, помисли си тя и се усмихна. Поет, пират, боксьор. Та този мъж бе писател и гост.
— Стоплете се, господин Тейн. Ще ви направя чай. Или може би предпочитате…
Готвеше се да го покани да види стаята, когато се сети, че се е настанила в нея за през нощта.
— Мечтая за кафе от час насам. Ако няма да ви затрудни…
— Ни най-малко. Разположете се удобно.
Тя беше прекалено привлекателна, за да се лиши от насладата да я наблюдава.
— Ще дойда с вас в кухнята. И без това изпитвам угризения, че ви измъкнах от леглото в такъв безбожен час — протегна ръка, за да я подуши Кон. — Доста е едър. В първия миг ме изплаши.
— Едричък е — умът й трескаво работеше. — Заповядайте в кухнята, щом искате. Гладен ли сте?
Той погали Кон по главата и й се ухили.
— Госпожице Конканън, мисля, че сте страхотна и съм готов да се влюбя във вас.
Тя се изчерви от комплимента.
— Лесно давате сърцето си и то само за някаква си супа.
— Едва ли е някаква след всичко, което чух за вашето готварско изкуство.
— О?!
Поведе го към кухнята и закачи до вратата дрехата му, от която се стичаше вода.
— Приятел на братовчеда на моята издателка е отсядал при вас преди година-две. Носи се мълвата, че стопанката на пансиона „Блакторн“ готви като богиня.
Само дето бе пропуснал да добави, че и прилича на богиня, помисли си Грей.
— Благодаря за чудесния комплимент — Бриана сложи чайника на печката и започна да отсипва супа в по-малък съд, за да я стопли. — Не мога да ви предложа нещо специално тази вечер, господин Тейн, но поне няма да си легнете гладен — извади от домашния хляб и отряза дебели филии. — Дълго ли пътувахте?
— Тръгнах късно от Дъблин. Имах намерение да остана още едни ден, но нещо ме човъркаше — той се усмихна, взе филия и отхапа, преди Бриана да успее да му предложи масло. — Нямах търпение да тръгна. Сама ли поддържате това място?
— Да. Опасявам се, че няма да имате много компания по това време на годината.
— Не съм дошъл за компания — прекъсна я той, наблюдавайки я как отмерва кафето. В кухнята започваше да ухае божествено.
— Да, писахте, че искате да работите. Вероятно е удоволствие да умееш да създаваш истории.
— Има си и приятните страни.
— Харесвам книгите ви.
Изрече думите простичко, докато взимаше от полицата гледжосана с тъмно синьо керамична купа.