— Господи, толкова си красива! — първият му поглед върху млечнобялата кожа, малките гърди, които така добре прилягаха в дланта му, почти го довършиха. Не устоя на изкушението, наведе се и усети вкуса им.
Тя простена — дълбоко, дълго, гърлено. Движеше тялото си под неговото, водена единствено от инстинкт, даваше си сметка той, а не за да го възбуди. Затова се подчини на желанията й и нежно й доставяше удоволствия — откри, че неговата наслада е не по-малка.
Устните му бяха така горещи, въздухът — така гъст. При всяко докосване, целуване, галене долавяше ответното й потръпваме. То ставаше все по-силно и почти му причиняваше болка, но бе прекалено сладостно, за да ги раздели.
Шепнеше й прекрасни, нежни думи. Нямаше значение какво говори — ако можеше, щеше да му го каже. Нищо нямаше значение освен никога, никога да не престане да я докосва.
Изхлузи ризата си през главата — копнееше да усети голото й тяло до своето. Отново се наведе към нея, а тя го обгърна с ръце.
Въздъхна, когато устните му се спуснаха надолу и докоснаха корема й. Кожата й бе нажежена и гладка като коприна, мускулите й потръпваха при досега му. Той знаеше, че вече се е загубила в тъмния тунел на усещанията.
Внимателно разкопча панталона й и бавно разголи още от тялото — започна внимателно и нежно да го изследва. Бедрата й неволно се надигнаха, сякаш да потвърдят невинното й съгласие. Наложи му се да стисне зъби, за да възпре потребността да се нахвърли върху нея и да вземе, да получи удовлетворението за напрегнатото си тяло.
Ноктите й се забиха в гърба му и изтръгнаха стон от гърлото му, а ръката му се плъзна по голия и крак. Усети как тя отново се стяга и се помоли да има сили да издържи.
— Няма да направя нищо, докато не си готова — увери я търпеливо и пак я целуна. — Обещавам. Но искам да те видя. Цялата.
Дръпна се. Приклекна назад. В очите й отново се долови страх, макар тялото й да потреперваше от желания. Едва удържаше ръцете и гласа си, но успя да ги запази нежни.
— Искам да те докосвам цялата — очите му останаха приковани към нейните, докато сваляше джинсите. — Цялата.
Когато се съблече, погледът й неволно се плъзна надолу. И страхът й нарасна. Досещаше се какво ще стане. Все пак бе фермерска дъщеря, колкото и неудачен стопанин да бе баща й. Щеше да има болка, кръв…
— Грей…
— Кожата ти е толкова гладка — наблюдаваше я, докато прокарваше пръст по бедрото й. — Чудех се как ли изглеждаш, но си много по-прекрасна, отколкото си представях.
Смутена, сложи ръка върху гърдите си той не я отмести, а се върна там, откъдето бе започнал: зацелува я бавно, изпиващо, нежно. И я галеше с вещите си ръце, които знаеха къде копнее да бъде докосвана една жена. Дори когато самата жена не го знае. При досега му тя отново се отпусна безпомощно и задиша учестено — ръката му си проправяше път през плоския й корем към онази изпепеляваща, възхитителна топлина.
„Да — копнееше той, като се бореше да не изпадне в делириум, — отвори се за мен. Пусни ме вътре.“
Когато я докосна, тя бе влажна и гореща. Размърда се, готова да се съпротивлява, и той простена.
— Отпусни се, Бриана. Остави ме да те отведа там. Само се отпусни.
Тя висеше от ръба на скалата — държеше се само с върховете на пръстите. Беше ужасена. Изплъзваше се. Не можеше да се контролира. В тялото й ставаха едновременно прекалено много неща, за да успее горящата й кожа да ги задържи. Не й оставаше друго, освен да се пусне и да потъне в неизвестното.
— Моля те! — почти изплака тя. — Боже милостиви, моля те…
После удоволствието я заля, дъхът й секна, престана да разсъждава. За един възхитителен момент бе сляпа и глуха за всичко освен за конвулсиите, които пробягваха по тялото й.
Трепереше в ръцете му и го накара да простене. Потрепери заедно с нея и отново зацелува пламналото й тяло. Сдържа желанието си и изчака тя отново да достигне върха.
— Дръж се за мен — прошепна той, докато нежно проникваше в нея. — Дръж се.
Беше така тясна, стегната, възбуждащо гореща. Със сетни сили успя да се овладее, за да не проникне грубо в нея и усети как тя го обгръща.
— Само за секунда — обеща й той. — След това отново ще бъде прекрасно.
Но не се оказа прав. Нито за миг не престана да е прекрасно. Усети как той разкъсва бариерата на нейната невинност, изпълва я със себе си и изпитваше единствено наслада и радост.
— Обичам те — промълви, докато се извиваше нагоре, за да го посрещне.
Едва чу думите й, поклати глава, за да не ги приеме.
Но тя го обгърна и го притегли в себе си. Той усети, че потъва, ала бе безпомощен да се съпротивлява.