Завръщането към действителността за Бриана бе като плъзгане по малък бял облак. Въздъхна, остави обзелата я безтегловност да изчезне и накрая се озова в голямото старо легло; пламъчетата на свещите развихряха под клепачите й жълти и червени кръгове, усещаше невероятно сладостното усещане от тежестта на Грей.
Помисли си, че никакви прочетени книги или женски брътвежи не я бяха подготвили за прекрасното усещане голо мъжко тяло да е до твоето.
Самото тяло бе невероятно творение — по-красиво, отколкото си го представяше. Дългите мускулести ръце бяха достатъчно силни да я повдигнат, а в същото време — нежни, сякаш тя бе крехка черупка.
Дланите с дългите пръсти знаеха точно къде да докоснат и да погалят. А и широките рамене, гърбът, стройните твърди бедра, които преминаваха в стегнати прасци и завършваха с красиви ходила.
И не бе ли удивително как нещо толкова твърдо, здраво и силно може да е покрито с такава нежна гладка кожа?
Да, мъжкото тяло определено е нещо прекрасно, помисли си тя.
Грей си даваше сметка, че ако тя продължава да го докосва така, сигурно ще полудее, а ако спре, ще захленчи.
Изящните й ръце и пръсти обхождаха тялото му, изследваха, проследяваха, проверяваха, опознаваха, сякаш тя искаше да запомни всеки мускул и всяка извивка.
Продължаваше да е вътре в нея; не можеше да си представи, че ще се откъсне. Знаеше, че трябва да го направи, да излезе нежно от нея, за да й даде време да се съвземе. Колкото и да се бе старал да не я нарани, тя вероятно изпитваше някакво неразположение.
А същевременно бе така доволен — Бриана изглеждаше така удовлетворена. Всички тревоги и нерви, свързани с мисълта как ще я обладае за пръв път, а това щеше да е пръв път за нея изобщо, се стопиха и бяха заменени с мързеливо блаженство.
Неспиращите й пръсти започнаха да го възбуждат отново и той се размърда. Вдигна се на лакти и се взря в лицето й.
Тя се усмихваше. Не можеше да определи защо това му се стори толкова очарователно. Устните й бяха извити в усмивка, очите — топли, а кожата — поруменяла. Сега, след първото задоволяване и отпускане на обтегнатите нерви, можеше да се наслади на светлините наоколо, на сенките, на удоволствието от отново зараждащата се възбуда.
Докосна с устни челото, слепоочията, скулите, устата й.
— Красивата Бриана.
— За мен бе красиво — гласът й бе гърлен, все още пропит със страст. — Ти го направи красиво за мен.
— Как се чувстваш?
Пита, реши тя и от внимание, и от любопитство.
— Отмаляла — засмя се и добави. — И непобедима. Защо мислиш, че такова естествено действие като това така променя живота?
Грей свъси вежди. Отговорен, мина му през ума, той бе отговорен. Наложи си да си припомни, че тя е достатъчно възрастна, за да направи сама своя избор.
— Доволна ли си от тази промяна?
Усмихна му се щастливо и го погали по бузата.
— Толкова дълго те чаках, Грей.
Вътрешният предупредителен сигнал задейства. Независимо, че беше потопен н нейната влажност и топлина, полувъзбуден, сигналът пробяга през ума му „Стъпвай внимателно, запази хладнокръвие, контролирай се. Опасност. Може да се стигне до обвързване.“
Тя забеляза промяната в погледа му; едва доловима, но пробяга в очите му дори когато внимателно отстрани ръката й от бузата си и я поднесе към устните си.
— Май те смазвам.
Искаше да му каже да остане, но той вече се измъкваше.
— Не сме пили още от шампанското — без да се смущава от голотата си, стана от леглото. — Защо не си вземеш душ, докато отворя бутилката?
Тя изведнъж се почувства неловко, а всичко й се струваше така естествено, докато той бе отгоре й и вътре в нея. Започна да опипва чаршафа.
— Бельото… — усети, че се изчервява „Сигурно е изцапано“, помисли си тя със своята невинност.
— Аз ще се погрижа — видя как руменината по бузите й се сгъстява и разбра какво и е. Приближи се до леглото и хвана брадичката й: — Мога да сменям чаршафи, Бри. А и дори да не знаех как става, вече щях да съм се научил — устните му докоснаха нейните. — Знаеш ли колко пъти си ме докарвала до прага на лудостта само като те гледам как оправяш чаршафите ми?
— Не — усети, че се изпълва с удоволствие. — Наистина ли?
Той само се засмя и опря чело в нейното.
— Какво ли добро нещо съм сторил, за да те заслужа? — отдръпна се, но в очите му отново имаше копнеж, който накара сърцето й да забие по-бързо. — Иди се изкъпи. Искам да те любя пак — изрече преднамерено провлечено и я накара да се усмихне. — Стига ти да искаш.
— Да, искам — пое дълбоко дъх предстоеше й да стане гола от леглото. — Много бих искала даже. Няма да се бавя.