И изчезна в банята. Грей също си пое дълбоко дъх.
Никога не бе имал жена като нея. Не беше в това, че дотогава не бе любил девственица — само по себе си бе забележително, но тя бе единствена за него. Как отвръщаше на ласките му, колебанието й, жаждата й, да са заедно. Докато му се отдаваше, цялата бе изтъкана от пълно доверие към него.
„Обичам те“ — бе казала Бриана
По-добре да не се замисля за това. Жените са склонни към романтика, особено по време на секс. Та жена, която за пръв път прави секс, не може да различи похотта от любовта. Жените боравят с думи и искат да ги чуват. Той го знаеше добре. Затова така внимаваше, когато ги изричаше.
Но нещо в него трепна, когато тя отрони тези така често повтаряни думи. Заля го странна топлина и — макар и мимолетна — необходимост, отчаяната потребност да им повярва. И да ги повтори.
Знаеше какво трябва да прави и макар да бе готов да стори всичко възможно, за да не я нарани, и всичко, което може, за да я направи щастлива, докато са заедно, имаше граници на онова, което щеше да й даде. Или на когото и да било друг.
„Наслаждавай се на момента“, повтори си той, за това ставаше въпрос. Надяваше се да успее да научи и нея на същото.
Чувстваше се странно, докато загръщаше току-що измитото си тяло с хавлиената кърпа. Някак по-различна. Нещо, което един мъж никога няма да разбере. Те не губеха нищо, когато се отдаваха за пръв път. Нищо в тях не се противопоставяше да приемат и друга. Не болката си спомняше тя; дори натъртеността между бедрата й — не. А завладяването на съзнанието. Мислеше за изградения съюз. Бе създадена сладка и естествена връзка между двама души.
Огледа се в замъгленото огледало. Изглеждаше някак по-топла, реши тя. Същото лице — зървала го бе безброй пъти в други огледала, но сега сякаш имаше някаква мекота, която не бе забелязвала преди. В очите, около устата. Любовта я бе преобразила така. Онази любов, която носеше в сърцето си и сега за пръв път бе изпитала с тялото си.
Може би само първия път жената се чувства така освободена от всичко, освен от плътта и душата си, които преливаха от емоции. И може би, защото бе по-възрастна от останалите, когато са изпитали това чувство, моментът й се струваше по-пленителен и скъпоценен.
Той я желаеше затвори очи, за да се наслади по-пълно на удоволствието, обзело тялото й. Привлекателен мъж, с изключителен ум и добро сърце я желаеше.
Цял живот бе мечтала да го намери. Сега го бе открила.
Влезе в спалнята и го видя. Бе застлал леглото с нови чаршафи, а отгоре бе метнал една от белите й нощници. Беше облякъл джинсите си и изглеждаше спокоен. Шампанското бълбукаше в чашите, а светлините на свещите се отразяваха в очите му.
— Ще ми се да я облечеш — загледа се той в семплата старомодна нощница. — От първата нощ, когато те зърнах, си представям как я свалям от теб. Наблюдавах те как слизаш по стълбите със свещ в ръка и кучето до теб и главата ми се завъртя.
Тя взе нощницата. Искаше й се да е копринена, дантелена или от каквато и да е там материя, която кара кръвта на един мъж да кипне.
— Мисля, че не е особено привлекателна изрече неуверено.
— Грешиш.
И без това не разполагаше с друга, а и очевидно щеше да му достави удоволствие — нахлузи нощницата през главата и махна хавлиената кърпа, когато дрехата скри тялото й. Дочу тихото му простенване и го погледна с несигурна усмивка.
— Бриана, да знаеш само как изглеждаш. Остави кърпата — възпря я той, когато тя се накани да я вдигне, — и ела при мен. Моля те.
Тя пристъпи напред и усмихната, макар и притеснена, пое поднесената чаша. Отпи, но пенливото вино не премахна сухотата в гърлото й. Той я гледаше, както тигър гледа агне, преди да се нахвърли върху него.
— Не си вечерял — напомни му тя.
— Не — „Не я плаши, идиот такъв, предупреди се той, и не се дръж, сякаш всеки момент ще я погълнеш.“ Отпи и продължи да я наблюдава и да я желае. — Тъкмо си мислех дали не е време да хапнем. Тук горе, двамата. Но сега… — протегна ръка, хвана влажен кичур от косата й и започна да го навива около пръста си. — Можеш ли да почакаш?
Значи пак щеше да се случи. И изборът отново бе неин.
— Разбира се, че мога да почакам за вечерята — едва говореше от вълнение. Нямам търпение отново да съм с теб.
Тя пристъпи съвсем непринудено в обятията му.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Сръгването с лакът в ребрата изтръгна Бриана от съня. Първото, което видя след нощта, в която се бяха любили, бе подът. Ако Грей завземеше само още един сантиметър от леглото, тя щеше да се озове долу.
Нужни и бяха само секунди и потреперване в студената утрин, за да разбере, че не е завита.