От своя страна Грей лежеше до нея увит като какавида. Разпрострял се върху цялото легло, той спеше дълбоко. Искаше й се да може да определи позата му и забития в бъбрека й лакът като израз на любов, но те загатваха единствено за егоизъм. Нежните й, плахи побутвания не го размърдаха.
Значи това е истината, помисли си тя. Този мъж просто не бе свикнал да споделя онова, което смята за свое.
Можеше да остане и да се опита да се пребори за своя дял — ей така, заради принципа — но слънцето вече грееше през прозореца, а я чакаше работа.
Усилията й да се измъкне тихичко от леглото, за да не го обезпокои, се оказаха безсмислени. Щом краката й стъпиха на пода, той изсумтя и се разположи и върху оскъдната територия, която тя току-що освободи.
Из стаята обаче все още се забелязваха следи от романтика. По някое време през нощта свещите бяха загаснали. Бутилката от шампанско лежеше празна в сребърната кофичка, а въздухът бе напоен с аромата на цветята. Между дръпнатите завеси вече проникваха слънчеви, а не лунни лъчи.
Беше го направил идеално за нея, сети се тя. Беше опитен.
Ала сега, на сутринта, нещата не бяха съвсем както си ги бе представяла. В съня си той не приличаше на невинно момче, а на самодоволен мъж. Нямаше нежни прегръдки и прошепнати утринни поздрави, с които да се отбележи първият им ден като любовници. Само изсумтяването и побутването с лакът.
Различните настроения на Грейсън Тейн, помисли си тя. Защо да не напише книга на тази тема?
Развеселена, навлече захвърлената нощница и се отправи надолу.
Чаша чай щеше да й дойде добре и отново да раздвижи кръвта й. И тъй като небето изглеждаше обещаващо, ще поизпере малко от прането, за да го окачи на простора, та да хване слънце.
Реши, че на къщата ще й се отрази добре едно цялостно проветряване и започна да разтваря прозорците, докато минаваше край тях. През прозореца на гостната зърна Мърфи, наведен над капака на колата й.
Остана загледана в него, обзета от противоречиви чувства. Гневът й към него се бореше с предаността и привързаността. Гневът й се предаде — тя вече излизаше навън и тръгна по градинската пътека.
— Не очаквах да дойдеш — изрече.
— Нали казах, че ще намина — вдигна очи към нея, тя седеше по нощница, с разрошени коси, босонога. При вида й кръвта му не закипя, както ставаше с Грей. За него тя бе просто Бриана и той се взря в лицето й, за да разбере дали още му е сърдита, или му е простила. Не различи нито едното, нито другото, затова продължи работата си.
— Стартерът никак не е наред — измърмори.
— Така ми казаха.
— Двигателят ти е като стара кранта. Бих могъл да намеря някои части, да го позакърпя. Но е все едно да се хвърлят пари на вятъра.
— Ако ме изкара през лятото, то наесен…
Тя млъкна, когато той изруга тихо. Не можеше да му се сърди. Беше й приятел, откакто се помнеше. И именно защото се чувстваше неин приятел, той й бе спестил истината за Рори.
— Мърфи, съжалявам.
При тези думи той се изправи и се обърна към нея. Всичко, което изпитваше, бе изписано на лицето му.
— Аз също. Никога не съм искал да те нараня, Бри. Бог ми е свидетел.
— Знам — пристъпи крачка напред, застана до него и го прегърна. — Не биваше да те съдя така строго, Мърфи. Не биваше да се държа така точно с теб.
— Изплаши ме, трябва да ти призная — и той я прегърна. — Цяла нощ се притеснявах за случилото се. Мислех, че никога няма да ми простиш и няма вече да ми печеш кифлички.
Тя се разсмя, както той се надяваше, че ще стори. Поклати глава и го целуна но бузата.
— Бях повече ядосана от мисълта за случилото се, отколкото на теб. Знам, ръководил си се от най-добри намерения. И Маги също — чувствайки се добре в прегръдката му, Бриана склони глава на рамото му. — Но майка ми, Мърфи — тя от какво е била движена?
— Не мога да кажа, Бриана.
— Не искаш да кажеш — изрече и се отдръпна, за да вижда лицето му в него имаше толкова добрина. Не беше права да иска той да осъди или да защити майка й. И искаше отново да й се усмихне. — Я, кажи, тогава Рори много ли те нарани?
Мърфи издаде презрителен звук — съвсем по мъжки.
— Меки са му мускулите, няма никакъв стил. Дори и първия път нямаше да ме повали, ако знаех, че ще се нахвърли.
Тя се усмихна.
— Сигурна съм, че си прав. И наистина ли заради мен разби носа му, Мърфи, скъпи?
— Не само това. Когато свърших с него, му липсваха два зъба.
— Истински герой си — разцелува го по двете бузи. — Съжалявам, че тя така се е възползвала от теб.
Той сви рамене
— Аз пък съм доволен, защото размазах физиономията му. Копелето никога не ми е харесвало.