— Така е — отрони Бриана тихо. — Двамата с Маги не го харесвахте. Като че ли виждахте нещо, което аз не забелязвах. Или пък съм си въобразявала, че виждам нещо, което никога не е съществувало.
— Не мисли повече за това, Бри. Оттогава минаха години. Накани се да я потупа по ръката, но се сети, че целият е в машинно масло. — Хайде, прибирай се. Ще се изцапаш. Какво правиш навън боса?
— Сдобрявам се с теб — усмихна му се и погледна към пътя, където се чу шум от кола. При вида на Маги скръсти ръце и вдигна вежди: — Предупредил си я значи? — процеди през зъби към Мърфи.
— Ами реших, че така ще е най-добре.
Както за момента реши, че ще е най-добре да се изтегли от битката, която неминуемо щеше да последва.
— Е? — сестра й заобиколи храстите с кандилката, без да откъсва очи от лицето на Бриана. — Вероятно ще искаш да поговориш с мен.
— Да, определено. Мислиш ли, че нямах правото да го зная, Маги?
— Не ставаше въпрос за права. Тревожех се за теб.
— Обичах го — последвалата дълбока въздишка изразяваше облекчението, че вече го казва в минало време. — Обичах го по-дълго, отколкото ако знаех всичко.
— Може и така да е, и съжалявам. Но все не събирах сили да ти го кажа — и тримата изпитаха неловкост, когато очите на Маги се изпълниха със сълзи. — Нямах сили. Ти и без това изглеждаше така наранена, тъжна, объркана — стисна устни, за да сдържи сълзите. — Не знаех как е най-добре да постъпя.
— И двамата взехме това решение — застъпи се Мърфи. — А и нямаше начин да го върнем при теб.
— Да не би да мислите, че исках да се върне? — гордо отметна глава. — Толкова ли малко ме познавате? Той бе повярвал на думите й. Не, нямаше да го приема обратно — вдиша и издиша бавно и дълбоко. — И си мисля, че ако бях на твое място, Маргарет Мери, вероятно щях да постъпя по същия начин щях да направя същото, защото много те обичам.
Разтърка ръцете си една в друга и ги протегна напред в знак на помирение.
— Хайде, влизай вътре. Ще направя чай. Закусил ли си, Мърфи?
— Едва ли може да се нарече закуска.
— Ще те извикам, щом е готово — хвана Маги за ръка и когато се обърна към къщата, видя Грей застанал на прага. Изчерви се: израз на удоволствие и смущение, което накара сърцето й да забие по-бързо. Но успя да овладее гласа си и непринудено да го поздрави. — Добро утро и на теб, Грейсън. Отивам да приготвя закуската.
Значи не иска да разкриват случилото се между тях, забеляза Грей и също приветливо кимна.
— О, ще си имам компания за закуска. Добро утро, Маги.
Тя му хвърли изпитателен поглед и преди да последва Бриана в къщата, отбеляза:
— И на теб, Грей. Изглеждаш… отпочинал.
— Ирландският въздух ми действа добре — отмести се, за да й направи път. — Ще отида да видя какво прави Мърфи.
Мина по алеята и спря до вдигнатия капак на колата.
— Е, каква е присъдата?
Мърфи се облегна на колата и го изгледа.
— Може да се каже, че още важи.
И двамата бяха наясно, че не говорят за двигателя. Грей пъхна палци в джобовете на джинсите.
— Все още ли си готов да я браниш? Не те виня, но аз не съм Рори.
— Никога не съм си мислил, че си — Мърфи се почеса по брадичката. — Тя е силно момиче, нашата Бри. Но и по-силни от нея могат да пострадат, ако не се отнасяш както трябва с тях.
— Не възнамерявам да се отнасям небрежно — вдигна вежди. — Готов си да ме набиеш, така ли?
— Още не — той се усмихна. — Харесваш ми, Грейсън. Надявам се да не се наложи да счупя кокалите ти.
— Това важи и за двама ни — удовлетворен, Грей погледна към двигателя. — Ще направим ли подобаващо погребение за тази бричка?
Въздишката на Мърфи бе дълбока и искрена.
— Само да можехме.
Двамата едновременно се завряха под капака.
В кухнята Маги изчака въздухът да заухае на кафе и Кон радостно да се посвети на закуската си. Бриана се бе облякла набързо и сега, вече с престилка, режеше бекон.
— Късно започвам — оправда се тя — така че няма време за пресни кифли или питки. Но хляб имам достатъчно.
Маги остана седнала до масата — знаеше, че сестра й не обича да й се пречкат.
— Добре ли си, Бриана?
— Защо да не съм. Ще хапнеш ли наденичка?
— Все ми е едно. Бри… — прокара ръка през косите си. — Той ти е първият, нали? — Бриана остави ножа настрана, но не проговори и Маги се изправи. — Да не си въобразяваше, че няма да се досетя веднага, след като ви видях заедно. Начинът, по който те гледа — погали корема си, докато крачеше напред-назад. — Начинът, по който ти изглеждаш.
— Да не би на врата ми да има надпис „Паднала жена“? — осведоми се сестра й ледено.
— По дяволите! Много добре знаеш, че нямам това предвид — Маги спря пред нея и я погледна. — Всеки с малко ум в главата ще разбере какво сте направили — а майка им има ум, каза си Маги. Маив щеше да се върне след броени дни. — Не ти се бъркам и няма да давам съвети, ако не желаеш да ги слушаш. Просто искам да знам… да съм сигурна, че си добре.