Не можеше да е по-щастлива.
Ушите на кучето щръкнаха, а и самата тя вдигна глава, когато дочу шума от коли.
— Това е от камиона на Мърфи — успокои тя Кон и наистина — кучето вече радостно махаше с опашка. Но другата не знам на кого е. Да не би да идва нов гост?
Зарадвана, Бриана се надигна изтръска пръстта от престилката и заобиколи къщата. Кон я изпревари и вече щастливо лаеше за поздрав зад ъгъла.
Зърна Грей и Мърфи — и двамата бяха ухилени някак сконфузено, а Кон така им се радваше, сякаш бяха отсъствали дни, а не часове. Погледът й се насочи към модерната синя кола, паркирана пред камиона.
— Стори ми се, че чух шума на две коли — тя се огледа, — какво, те влязоха ли вече?
— Кои? — понита Грей.
— Хората, които са пристигнали с тази кола. Имат ли много багаж? Трябва да отида да запаря чай.
— Аз я карах — обясни той. — И не бих възразил срещу чаша чай.
— Смелчага си, момчето ми — промърмори Мърфи. — Аз няма да мога да остана за чая — продължи, готвейки се да дезертира. — Кравите ми сигурно се чудят къде съм се запилял.
Погледна Грей и се качи в камиона.
— Какво става? — попита Бриана. — Каква сте я свършили двамата и защо караш тази кола, когато вече си имаш?
— Ами все някой трябваше да я кара, а Мърфи не обича да преотстъпва кормилото на камиона си на друг. Харесва ли ти?
По онзи особен, мъжки начин той прокара ръка по капака на колата с почти любовно изражение, сякаш усещаше плътта й под пръстите си.
— Вероятно е хубава.
— Върви като по масло. Искаш ли да провериш двигателя?
— Май не — тя се намръщи леко. — Другата омръзна ли ти?
— Другата?
— Другата кола — поклати глава и се засмя. — Какво има, Грейсън?
— Защо не седнеш в нея? Да я усетиш — окуражен от смеха й, той я хвана за ръката и я поведе към шофьорското място. — Навъртяла е само тридесетина хиляди километра.
Мърфи го бе предупредил, че ако се върне с чисто нова кола, ще си навлече голяма беля.
Бриана реши да изпълни каприза му и се настани зад кормилото.
— Много е приятно. Наистина ти създава чувството, че седиш в кола.
— Но харесва ли ти?
Грей опря лакти на отворения прозорец и й се ухили.
— Чудесна е, Грей и не се съмнявам, че ще ти е приятно да я караш.
— Тя е твоя
— Моля? Какво значи това?
— Старата ти таратайка потъна в гробището за коли. Двамата с Мърфи сме единодушни, че за нищо не става и затова ти купих тази.
Той извика, защото при рязкото отваряне на вратата тя го удари по глезена.
— Е, веднага я върни там, откъдето си я взел — студено изрече, докато той разтъркваше глезена си. — Не съм в състояние да си купя нова кола в момента, а когато мога да си го позволя, сама ще взема решение.
— Но не ти я купуваш, а аз. Вече я купих — беше готов да се пребори с хладината й, която според него бе напълно неуместна. — Ти се нуждаеш от средство за придвижване и аз ти го осигурих. Хайде, стига си се държала така вдървено.
— Вдървено, така ли? А ти се държиш невъзпитано, Грейсън Тейн. Да отидеш и да ми купиш кола, без дори да се допиташ до мен. Няма да позволя друг да взима решения вместо мен и не желая да се отнасят с мен като с дете.
Идваше й да се разкрещи.̀ Той забеляза, че с цялото си същество се опитва да се сдържи и прикрива обзелия я гняв с ледено достойнство, от което му идеше да се усмихне. Обаче запази сериозно изражение.
— Това е подарък, Бриана.
— Кутия бонбони са чудесен подарък.
— Кутия бонбони е банално — възрази той и продължи: — Нека приемем, че това е моят вариант на кутия бонбони — размърда се и я улови като в капан между тялото си и колата. — Нима искаш да се тревожа за теб всеки път, когато потегляш към селото?
— Няма нужда да се тревожиш за мен.
— Разбира се, че има — преди тя да успее да се измъкне, той постави ръце около раменете й. — Все си представям как се придвижваш нагоре по пътя и единственото здраво нещо е кормилото в ръцете ти.
— Причината е само във въображението ти — извърна глава, но устните му успяха да докоснат шията й. — Престани. Няма да ме убедиш по този начин.
Но на него му се стори, че ще успее.
— Нима наистина разполагаш със стотина лири, които да хвърлиш на вятъра, скъпа ми Бриана? И нима наистина искаш горкият Мърфи да се занимава с онази таратайка през ден само за да запазиш гордостта си?
Готвеше се да му възрази, но той решително доближи устни към нейните.
— Знаеш, че ги нямаш — промърмори. — А и става въпрос само за някаква си кола. Предмет.
Главата й се завъртя
— Не мога да приема подобно нещо от теб. Ще престанеш ли да ме притискаш? Имам гости в къщата.