— Маргарет Мери, нали лекарят ти обясни да не стоиш права, защото бебето вече се е смъкнало и може да родиш всеки момент?
— Той пък откъде знае — навъсена, тя се държеше като капризно дете. — Имам чувството, че ще съм бременна до края на живота си. И ако Суини си въобразява, че няма да присъствам на откриването утре, има да взема.
— Роуган никога не е споменавал подобно нещо. Просто не иска… — щеше да изтърси „да му се пречкаш“, но реши да намери по-меки думи: — …да се преуморяваш днес.
— Това е и моя галерия — продължи да мърмори сестра й.
Усещаше остри болки в гърба, а и стомахът я присвиваше. Вероятно от овнешкото, което яде на обед.
— Разбира се — успокои я Бриана. — И всички отиваме утре на откриването. Обявите във вестника бяха чудесни. Предчувствам голям успех.
Маги изсумтя.
— Къде е твоят янки?
— Работи. Заключи се, защото малката германка непрекъснато го безпокои — тя се усмихна. — Много е мил с децата. Снощи игра с нея на „Дай, бабо, огънче“ и тя се влюби в него. Направо не го оставя на мира.
— А ти си мислиш: „Какъв прекрасен баща ще излезе от него.“
Бриана се изправи.
— Не съм казала подобно нещо. Но е вярно. Само да видиш как… — спря, тъй като чу предната врата да се отваря. — Ако това са нови гости, ще се наложи да им отстъпя моя апартамент и да спя в гостната.
— Може да престанете да се криете и да спиш при Грей — отбеляза Маги, но в следващия миг трепна, защото разпозна гласовете от вестибюла. — Приятна изненада, няма що! Все се надявах, че ще поостане във Франция.
— Престани — предупреди я сестра й и извади още чаши за чай.
— Пътешественичките се завърнаха — обяви Лоти, като влезе в кухнята след Маив. — Боже, колко е хубава вилата ви, Маги! Истински палат. Прекарахме чудесно.
— Говори от свое име — сряза я Маив и постави чантата си на плота. — Пълно е с полуголи чужденци, които тичат нагоре-надолу по плажа.
— Някои от мъжете имаха великолепни фигури — изкикоти се Лоти. — А един американец, вдовец, не престана да флиртува с майка ви.
— Глупости — тя направи пренебрежителен жест, но се изчерви. — Не му обръщах никакво внимание — седна и се загледа в Маги. Прикри загрижеността си зад сурови думи: — Май ти е време. Ще разбереш страданията на майката, когато раждането започне.
— Много ти благодаря.
— Момичето е здраво — отбеляза Лоти успокоително и потупа Маги по ръката. — И достатъчно младо да роди половин дузина деца.
Младата жена се засмя.
— Не знам коя от вас двете ме потиска повече.
— Върнахте се навреме за откриването на галерията утре — тактично смени темата Бриана, докато поднасяше чая.
— Ха! Не смятам да си губя времето в някаква си галерия.
— Непременно ще дойдем — заяви Лоти, като отправи строг поглед към Маив. — Нали сама каза, Маив, че искаш да видиш творбите на Маги и на другите художници?
Тя леко се смути.
— Казах, че не разбирам защо е цялото това суетене около някакво си стъкло — погледна навъсено Бриана, преди Лоти да успее да я среже още веднъж. — Не видях колата ти отпред. Да не би най-сетне да се разпадна?
— Вече за нищо не ставаше. Имам нова — онази, синята.
— Нова? — майка й рязко остави чашата. — Хвърляш пари за нова кола?
— Парите са си нейни — обади се Маги разпалено, но Бриана й направи знак с очи да мълчи.
— Нова е само за мен. Втора ръка е и не съм я купила аз — напрегна се. — Грейсън ми я купи.
Последва тишина. Лоти се загледа в чашата си и стисна устни. Маги се приготви да скочи в защита на сестра си въпреки болките в корема.
— Купил ти я? — гласът на Маив бе метален. — Приела си такова нещо от мъж? Не те ли е грижа какво ще си помислят или приказват хората?
— Предполагам, че ще си помислят, че е щедър жест, а и това ще кажат.
Тя остави настрана ножа за глазурата и взе чашата си с чая. Ръцете й щяха да затреперят всеки момент. Знаеше го и се ненавиждаше.
— Ще си помислят, че си се продала заради колата. А ти направи ли го? Това ли стори?
— Не — произнесе ледено. — Колата е подарък и го приех като такъв. Няма нищо общо с факта, че сме любовници.
„Ето — помисли си тя. — Изрекох го.“ Стомахът й бе свит, ръцете готови да затреперят, но все пак събра сили да го изрече.
С побелели устни и пламтящи сини очи майка й се надигна от масата.
— Отдала си се като лека жена?
— Не. Отдадох се на мъж, когото харесвам и от когото се възхищавам. Отдадох се за пръв път — продължи тя й се изненада, че ръцете и не треперят. — Макар че ти си твърдяла друго.
Маив се вторачи в другата си дъщеря с огорчени и гневни очи.