— Не, не съм й казала аз — изрече тя спокойно. — Трябваше да го сторя, но не го направих.
— Не е важно как съм разбрала — Бриана скръсти ръце. Усещаше странна студенина в себе си, но трябваше да доведе до край този разговор. — Ти самата се погрижи да не изпитам малкото щастие, което ми се полагаше с Рори.
— Той бе едно нищожество — оправда се Маив. — Син на фермер, който никога нямаше да стане мъж. Нищо нямаше да получиш от него освен къща, пълна с деца.
— Исках деца — изрече с болка. — Копнеех за семейство и дом, и никога няма да узнаем дали той щеше да ми ги осигури. Ти се погрижи за това и въвлече един почтен прекрасен мъж в лъжите си. За да ме запазиш ли, майко? Мисля, че не. Ще ми се да го повярвам, но не мога. Кой щеше да се грижи за теб и къщата, ако се бях омъжила за Рори? И това никога няма да узнаем.
— Направих го за твое добро.
— По-скоро за свое.
Маив усети, че краката й се подкосиха, затова отново седна.
— Значи така ми се отблагодаряваш? Като извършваш грях с първия мъж, който ти хареса?
— Като се отдавам с любов на първия и единствен мъж, който някога ме е докосвал.
— И какво ще правиш, като ти направи бебе и си замине?
— Моя грижа е.
— Сега говориш така — вбесена, тя се нахвърли върху другата си дъщеря: — Ти си я настроила срещу мен.
— Ти сама го стори.
— Не намесвай Маги, майко — Бриана сложи ръка на рамото на сестра си, сякаш искаше да я защити. — Спорът е между теб и мен.
— Има ли шанс да получа… — изпълнен със задоволство от написаното, Грей нахлу в кухнята, но млъкна при вида на компанията. Макар да усети напрежението във въздуха, той се усмихна дружелюбно. — Госпожо Конканън, госпожо Съливан, добре дошли.
Ръцете на Маив се свиха в юмруци.
— Проклет негодник! Ще гориш в ада заедно с дъщеря ми!
— Мери си приказките! — острият тон на Бриана ги шокира много повече от проклятията на Маив. — Извинявам се, Грей, за невъзпитаното държание на майка ми.
— Няма да се извиняваш от мое име.
— Не, наистина — съгласи се Грей, кимайки към Маив. — Няма нужда. Можете да ми говорите направо, госпожо Конканън.
— Да не би да сте й обещали любов, брак и вярност за цял живот, за да я вкарате в леглото си? Много добре знам какви ги приказват мъжете, за да получат своето?
— Нищо не ми е обещавал — започна Бриана, но той я спря с остър поглед.
— Не, не съм давал никакви обещания. Бриана не е човек, когото искам да лъжа. И не е човек, от когото ще се откажа, ако чуя за нея нещо, което не ми харесва.
— Споделяла си семейни работи с него? — нахвърли се върху нея майка й. — Сякаш не ти е стигало да обречеш душата си на ада?
— Ще престанеш ли вечно да кълнеш децата си, че ще попаднат в ада? — ядосано възкликна Маги, преди сестра и да успее да проговори. — След като ти не си била щастлива, трябва ли да ни пречиш ние да опитаме? Тя го обича. Ако забравиш собственото си огорчение за малко, сама ще се убедиш. Но през целия си живот тя е угаждала на вечните ти капризи и сега ти е неприятна мисълта, че може да открие нещо и за себе си.
— Достатъчно, Маги — обади се Бриана.
— Не е достатъчно. Ти никога няма да го изречеш. Но тя най-после ще го чуе от мен. Мрази ме от момента в който съм се появила на този свят, а теб те е експлоатирала цял живот. Тя не гледа на нас като на дъщери, а като на проклятие и напаст. Дори един-единствен път не ми е пожелала щастие с Роуган и бебето.
— Че защо да го правя? — не се стърпя Маив. — Само щеше да захвърлиш пожеланията обратно в лицето ми. Никога не си ме обичала, което е задължение за дъщерята и привилегия за майката.
— Щях да те обичам — гласът й изневери, тя се надигна от масата. — Бог ми е свидетел, че исках и Бриана опита. Била ли си някога благодарна за всичко, което тя пожертва за твоето удобство? Не. Вместо това провали и единствената й възможност да създаде мечтаните дом и семейство. Е, повече няма да го правиш. Този път — не. Не можеш да идваш в къщата й и да говориш на нея или на мъжа, когото обича, подобни неща.
— Ще говоря както намеря за добре на хора от моята кръв и плът.
— Престанете и двете! — гласът на Бриана бе като камшик. Беше бледа, студена, цялото и тяло започна да трепери. — Нужно ли е вечно така да се разправяте? Отказвам да съм машата в ръцете ви, с която постоянно се наранявате. Имам гости в другата стая — завърши тя, като едва си поемаше дъх — и предпочитам те да не стават свидетели на скандалите в семейството ни. Маги, седни и се успокой.
— Сама си води битките тогава — отсече тя. — Тръгвам си.
Още докато го изричаше, болката я проряза и я накара да се хване с две ръце за облегалката на стола.