— Ще ги заведа всички на вечеря. Престани да се тревожиш, Бри.
— Да, глупаво е от моя страна. Толкова съм притеснена. Извинявай, Грей.
— Няма за какво — самият той, вече малко по-окопитен, обгърна лицето й с ръце. — Не мисли за случилото се. Иди и помогни на сестра си да роди бебето.
— Добре. Позвъни на госпожа О̀Мейли, ако обичаш. Номерът й е в указателя. Тя ще дойде да се погрижи за пансиона, докато се прибера. А също и на Мърфи. Той ще иска да е в течение. А ако…
— Бри, тръгвай. Ще се обадя на цялата околия — независимо че не бяха сами, той я целуна. — Да кажеш на Роуган да ми изпрати пура по случай раждането
— Да. Добре. Тръгвам.
Тя забърза към колата
Грей я проследи как потегля. След нея тръгнаха Лоти и Маив.
Семейства, мина му през ума, като поклати глава и потрепери. Слава Богу, нямаше такова, че да се тревожи.
Но той се тревожеше за нея през останалата част от следобеда, вечерта и нощта, която последва. Госпожа О̀Мейли бе откликнала и само половин час след спешното позвъняване шеташе из кухнята. Докато потропваха: тенджери и тигани, тя весело бъбреше за раждания, което го притесни и той се оттегли в стаята си.
Почувства се по-добре, когато Мърфи се отби и двамата изпиха по чаша уиски в чест на Маги и бебето.
Но с утихването на пансиона и напредването на нощта Грей откри, че не е в състояние нито да спи, нито да работи — две дейности, които винаги използваше за бягство от действителността.
Безсънието му осигуряваше прекалено много време за мислене. Колкото и да не искаше, сцената в кухнята не излизаше от ума му. Каква беда бе причинил на Бриана от това, че я желаеше и бе задоволил това си желание? Не се бе съобразил със семейството й, с религиозното й възпитание. Дали бе вярваща като майка си?
Не желаеше да мисли за души и вечно проклятие. Всичко това го караше да се чувства неудобно.
Или Маги бе изрекла онова, което Бриана си мислеше? Ако е така, то бе по-малко тревожно. Всички тези приказки за любов. Според него любовта можеше да е така опасна, както и проклятието и той предпочиташе да няма нищо общо нито с едното, нито с другото.
Защо взаимоотношенията между хората не са по-прости, чудеше се той, докато се вмъкваше в стаята на Бриана. Усложненията бяха за романите, а в действителност животът бе толкова по-лесен, като се приема ден за ден.
Но беше глупаво и твърде наивно да се преструва, че Бриана Конканън не е усложнение. Не беше ли заявил вече, че тя е изключителна? Все така неспокоен, взе шишенце от тоалетката й и го отвори.
Искаше просто да е с нея — засега, напомни си той. Наслаждаваха се един на друг, харесваха се. В този момент и тук те напълно си подхождаха.
Разбира се, той можеше да се оттегли всеки момент. Как да не може! Изсумтя и постави капачето обратно на шишето.
Но уханието остана.
Тя не бе влюбена в него. Вероятно си мислеше, че е, защото той й бе първият. Съвсем естествено. И може би, може би той бе малко по-силно увлечен, отколкото с всяка друга досега. Защото тя не приличаше на другите. Значи и това бе естествено.
Но все пак, когато приключи с романа и тази история ще свърши. Той ще замине. Вдигна глава и се загледа в огледалото. Никаква изненада: посрещна го познатото лице. Ако пробягваше нещо като паника в очите му, то той се направи, че не я забелязва.
Пред себе си виждаше Грейсън Тейн — мъжа, когото бе създал от нищото, мъжа, в чиято кожа се чувстваше удобно. Мъж, каза си той за сетен път, който се движи през живота, както иска: свободен, без обвързвания и без съжаления.
Имаше, разбира се, спомени. Умееше да забравя неприятните. Правеше го от години. Един ден ще се върне назад в спомените си и ще се сети за Бриана и това щеше да му е достатъчно.
Защо, по дяволите, не се обажда тя?
Овладя се и се извърна от огледалото, преди да зърне онова, което предпочиташе да избегне. Няма за какво да му звъни, повтори си той и започва да разглежда книгите в библиотечката. Това бе тяхно, семейно събитие и за него нямаше място. Не желаеше да има място.
Просто му бе любопитно все пак за Маги, за бебето… Ако не си лягаше, то бе само за да задоволи това свое любопитство.
Олекна му, избра една книга и като се изтегна на леглото й, се зачете.
В три часа сутринта Бриана се върна. Прибра се уморена, но щастлива и го завари заспал на леглото й, направо върху одеялото, с книга на гърдите. Усмихна се някак глуповато, но нощта предразполагаше към глуповати неща.
Тихичко се съблече, сгъна дрехите и си сложи нощницата. В банята се опита да изтрие умората от лицето си. Зърна щастливото си лице в огледалото и се засмя на глас.
Върна се в спалнята и се наведе да погали Кон, който се бе излегнал на килимчето пред леглото. Въздъхна, изгаси лампата и легна. Грей моментално се обърна към нея, прегърна я, а носът му се зарови в косите й.