— Но Ню Йорк…
— Ей го къде е. Мърфи с радост ще гледа Кон, госпожа О̀Мейли ще се справи с пансиона.
— Ти вече си разговарял с тях!
Тя се опита да спре танца, но Грей не й позволи.
— Разбира се. Знаех, че няма да тръгнеш преди всичко да е уредено.
— Не бих могла. А и няма…
— Направи го заради мен, Бриана — решително извади най-доброто си оръжие — доверието. — Имам нужда от теб.
Тя въздъхна бавно.
— Грейсън.
— Това за „да“ ли да го приема?
— Трябва да съм полудяла — тя се разсмя. — Ще дойда.
Два дни по-късно Бриана се озова на борда на „Конкорд“ и прелиташе над Атлантическия океан. Сърцето й бе в гърлото. Беше се качило там в момента, когато затвори куфара. Отиваше в Ню Йорк. Остави работата си в ръцете на други. Няма две мнения — способни ръце, но все пак чужди.
Бе се съгласила да отпътува за чужда страна, да прекоси океана с мъж, който дори не й е роднина, със самолет далеч по-малък, отколкото си представяше.
Наистина трябва да е полудяла.
— Притеснена ли си?
Взе ръката й и я приближи до устните си.
— Грей, изобщо не биваше да тръгвам. Не знам кой дявол ме накара.
Разбира се, знаеше: той. Този мъж я бе завладял изцяло.
— Реакцията на майка ти ли те притеснява?
Раздялата бе отвратителна: тежки думи, обвинения и мрачни предсказания. Бриана разтърси глава. Бе решила да не обръща внимание на Маив по въпроса за Грей и тяхната връзка.
— Просто си опаковах багажа и тръгнах — промърмори тя.
— Не бе чак толкова просто — засмя се той. — Състави поне половин дузина списъци, сготви достатъчно ядене за месец напред и го сложи във фризера, изчисти пансиона от тавана до мазето… — спря, защото тя не изглеждаше само притеснена, изглеждаше направо ужасена. — Скъпа, отпусни се. Няма от какво да се боиш. Ню Йорк не е и наполовина толкова лош, колкото го описват.
Не, Ню Йорк я ужасяваше. Бриана извърна глава и зарови лице в рамото му. Ужасена бе от Грей. За нея бе ясно, че няма друг на света, заради когото би направила подобно нещо, като изключим семейството й. Тя си даваше сметка, че е станал важна част от живота й, сякаш й е кръвен роднина.
— Я ми разкажи отново за Елоиз.
Задържа ръката й в своята, за да я успокои.
— Тя е малко момиченце, което живее в хотел „Плаза“ с гувернантката си, кучето Уени и костенурката Скипърди…
Бриана се усмихна, затвори очи и се заслуша в приказката.
На летището ги чакаше лимузина. Благодарение на Роуган и Маги Бриана и преди се бе возила в лимузина. На плюшената задна седалка завари прекрасен букет от три дузини бели рози и изстудена бутилка шампанско Дом Периньон.
— Грейсън — едва пророни тя и зарови лице в розите.
— От теб единствено се иска да се забавляваш — той отвори шампанското и почака пенливата течност да стигне ръба. — А аз, твоят мил домакин, ще ти покажа всичко, което има да се види в Голямата ябълка.
— Защо наричат града така?
— Нямам представа — подаде й чаша шампанско и я чукна със своята. — Ти си най-красивата жена, която познавам.
Тя се изчерви, засуети и прокара ръка по поразрошената си от пътуването коса.
— Надявам се, че изглеждам добре.
— Не. Най-добре изглеждаш с престилката си — когато тя се засмя, той се наведе и леко я ухапа по ухото. — Дори се чудех дали някога ще я облечеш за мен.
— Че нали всеки ден я нося?
— Ъхъ. Имах предвид единствено престилката.
Руменината заля страните й и тя бързо погледна към гърба на шофьора зад разделителното стъкло.
— Грей…
— Добре, по-късно ще се занимаем с похотливите ми фантазии. Какво искаш да направим като начало?
— Аз… — все още бе зашеметена от идеята да е в кухнята си единствено по престилката.
— Ще отидем да пазаруваме — реши той. — След това се връщаме, ще проведа два телефонни разговора и се хвърляме в леглото.
— Трябва да купя подаръци. Непременно искам да отидем в най-големия магазин за играчки.
— „Ф.А.О.Шварц“.
— Да. Там ще намеря нещо чудесно за Лиам, нали?
— Определено. Но си мисля за магазина на ъгъла на Пето Авеню и Четиридесет и седма улица.
— Какво има там?
— Ще ти покажа.
Не я остави да разгледа тържествената фасада на хотела, огромното фоайе с червения килим и ослепителни полилеи, елегантните униформи на служителите, великолепно подредените цветя и чудесните малки витрини със скъпи бижута.
С асансьора се изкачиха най-горе и тя пристъпи в апартамента, разположен толкова високо, че се виждаше целият Сентръл Парк. Докато се освежаваше от пътуването, той нетърпеливо чакаше да й покаже града.