— Ъхъ — той обърна огледалото към Бриана. — Виж и ти. Поживей с тях една минута. Бих искал да видя онази диамантена игла — помоли той продавачката.
— Хубава е. Имате вярно око — тя внимателно я положи на щанда върху парче черно кадифе. — Двадесет и четири шлайфани камъка Превъзходно качество.
— Хубава е. Бри, мислиш ли, че Маги ще я хареса? Като подарък за току-що станала майка.
— О! — трудно й бе да задържи устата си затворена. Първо — гледката на самата нея с перли около врата в огледалото, след това фактът, че Грей се готвеше да купи диаманти за сестра й. — Много ще й хареса. Толкова е хубава. Но ти не…
— Каква отстъпка ще ми направите, ако взема и двете?
— Ами… — продавачката се замисли за миг. След това, сякаш изпитваше огромна болка, извади калкулатор и започна да пресмята. На лист хартия написа сума, която накара сърцето на Бриана да замре.
— Грей, моля те…
Той й направи знак да замълчи.
— Очаквам по-добро предложение.
— Ще ме довършите.
— Все пак вижте дали не може.
Тя замърмори за размера на печалбата, за качеството на стоката, но продължи да изчислява. Накрая драматично постави ръка на сърцето си.
— Повече от това не мога да смъкна.
Младият мъж й намигна и извади портфейла си.
— Опаковайте ги и ги изпратете в хотел „Плаза“.
— Грей, недей…
— Извинявай — разкопча перлената огърлица от врата й и небрежно я подаде на щастливата продавачка. — До довечера ще ги имаш.
— Знаеш много добре, че не това имах предвид.
— Имате прекрасен акцент, скъпа — обади се продавачката. — От Ирландия ли сте?
— Да. Разбирате ли…
— Това е първото й пътуване до Щатите. Искам да има нещо специално, с което да го запомни — той взе ръката на Бриана и целуна пръстите й по такъв начин, че накара дори циничното сърце на продавачката да въздъхне. — Много го искам.
— Не е нужно да ми купуваш разни неща.
— Това е част от прелестта. А ти никога не би поискала нещо.
— И от коя точно част на Ирландия сте, скъпа?
— Графство Клар — пророни Бриана, добре съзнавайки, че и този път бе загубила битката. — Това е на запад.
— Сигурна съм, че е прекрасно. А къде ще ходите — продавачката бе взела кредитната карта на Грей и като прочете името, възкликна: — Грейсън Тейн! Господи! Чела съм всичките ви книги. Аз съм ви най-запалената почитателка. Само като разкажа на мъжа си. И той е голям ваш почитател. Следващата седмица ще гледаме филма ви. Едва ще дочакаме. Ще ми дадете ли автограф? Съпругът ми, Милт, няма да ми повярва.
— Разбира се — той взе тефтерчето, което тя му подаде. — Марша ли се казвате? — попита, като посочи картичката, изложена на витрината.
— Да. В Ню Йорк ли живеете? Не пише на гърба на книгите ви.
— Не — усмихна й се, за да я обезоръжи и да престане да му задава още въпроси.
— „На Марша — зачете тя, — бижу сред бижутата. С благодарност, Грейсън Тейн.“ — погледна го с лъчезарна усмивка, но не забрави да му поднесе разписката за подпис. — Заповядайте винаги когато търсите нещо по-специално. И не се безпокойте, господин Тейн. Ще наредя веднага да отнесат покупките в хотела. Радвайте се на огърлицата си, скъпа и на Ню Йорк.
— Благодаря ви, Марша. Поздравете Милт — доволен от себе си, той се обърна към Бриана: — Искаш ли да поразгледаш още?
Онемяла, тя само да поклати глава.
— Защо го направи? — успя да попита, когато отново бяха на улицата. — Защо го правиш невъзможно да кажа „не“, когато искам да кажа точно „не“?
— Направих го с радост — отвърна й небрежно. — Гладна ли си? Хайде да изядем по един хот-дог.
— Грей — прекъсна го тя и го погледна сериозно, — това е най-хубавото нещо, което съм притежавала. След теб, разбира се.
— Радвам се — хвана я за ръка и я поведе към следващия ъгъл, като изчисли, че я е омилостивил достатъчно, за да му позволи да й купи роклята, която бе избрал за премиерата.
Опита се да спори. Загуби. За да поизглади нещата, Грей отстъпи, когато тя настоя да заплати за дреболиите, които щеше да отнесе в Ирландия. Забавляваше се, докато й помагаше да превърне лирите в долари. Смая се, като видя, че тя се интересуваше повече от магазина за играчки, отколкото от всички бижутерии и магазини за дрехи, които разгледаха. Най-много го впечатли обаче как тя се захласна в магазина за кухненско обзавеждане.
Прехласнат по нея той отнесе кутиите и торбите в хотела, и успя да я съблазни да остане при него в леглото, където прекараха известно време в сладостно любене.
Вечеряха и пиха вино в скъп ресторант, а после, обзет от романтично настроение, я заведе на танци, където не по-малко от нея се наслади на забавлението.