— Добре върви. Никога не ми се е случвало така да се подреждат нещата. Почти съм готов с първата чернова.
— Вече?
— То просто се лее само — погледът му се спря на Бриана. — Като магия. Може да е от мястото. Ирландия е вълшебна.
— Доста усилено работи — вметна Бриана. — Понякога с дни не напуска стаята. И не бива да го безпокоиш в такъв момент. Ще се нахвърли като териер.
— А ти отвръщаш ли му със същото? — полюбопитства Арлийн.
— Обикновено не — усмихна се тя, а Грей покри ръката й със своята. — Свикнала съм на подобно поведение от сестра си.
— О, художничката! Значи имаш опит с творческите темпераменти.
— Може и така да се каже — засмя се младата жена. — Хората на изкуството са по-различни. Грей например държи измисления си свят настрана от истинския живот.
— Не е ли прелестна?
— Прав си — съгласи се добродушно Арлийн. Беше търпелива жена и затова изчака да приключат с обяда, преди да предприеме следващата стъпка.
— Ще вземеш ли десерт, Бриана?
— Нищо повече не бих могла да сложа в уста, благодаря.
— Грей вероятно ще вземе. Нищо не му се лепи — отбеляза тя и поклати глава. — Поръчай си нещо греховно, Грей. Ние с Бриана ей сега ще се върнем. Ще отидем до дамската стая, да си поговорим за теб насаме.
Тя стана и младата жена нямаше друг избор освен да я последва. Хвърли объркан поглед към Грей, докато се отдалечаваха.
Помещението бе не по-малко лъскаво от салона. По полицата бяха наредени шишенца с парфюми, лосиони, дори гримове. Арлийн се настани пред огледалото, кръстоса крака и направи знак на Бриана да седне до нея.
— Развълнувана ли си за премиерата довечера?
— Да. Това е важен момент за него, нали? Знам, че и друг път са правили филми по негови романи. Дори гледах един, но книгата ми хареса повече.
— Почти винаги е така — засмя се Арлийн. — Искам да ти кажа, че досега той никога не е водил жена със себе си, когато е идвал на среща с мен?
— Аз… — не знаеше какво да й отговори.
— Намирам го за много показателно. Нашите отношения не са само делови, Бриана.
— Знам. Той много те цени. Говори сякаш сте семейство.
— Аз наистина съм семейство за него или поне толкова, колкото той ми разрешава да бъда. Когато ми съобщи, ме ще те доведе в Ню Йорк, доста се изненадах — отвори пудриерата си и започна да нанася пудра под очите. — Казах си, че някаква ирландска фуста е спипала моето момче.
Бриана зяпна, а очите й станаха ледени. Арлийн обаче й направи знак да мълчи.
— Реакцията на майка, вечно готова да защитава. Но това моментално се промени, след като те видях. Прости ми.
— Разбира се — едва изрече Бриана.
— Ето че ми се ядоса, а и така е редно. Обожавам Грей от десет години, тревожа се за него, тормозя го, утешавам го. Все се надявах да намери някоя жена, на която да държи, жена, която ще го направи щастлив. Защото той не е щастлив — затвори пудриерата и по навик извади червилото. — О, вероятно е най-приспособимият човек, когото познавам, но сърцето му не познава истинското щастие.
— Знам. Толкова е самотен.
— Беше. Не виждаш ли как те гледа? Сякаш не е на себе си. Това щеше да ме тревожи, ако не бях видяла и ти как го гледаш.
— Обичам го — чу се да произнася.
— О, скъпа, това се вижда — тя я хвана за ръката.
— Той разказвал ли ти е за себе си?
— Много малко. Държи се така, сякаш няма минало.
Арлийн сви устни и добави:
— Той не споделя. Аз съм с него доста отдавна и толкова близка, колкото той допуска, и почти нищо не знам за него. Веднъж, след като за пръв път продаде книга в милионен тираж, се понапи и ми разказа повече, отколкото възнамеряваше — поклати глава. — Не е редно да ти го казвам. То е нещо като изповед пред свещеник… Нали ме разбираш?
— Да.
— Но мога да ти кажа, че детството му е било ужасно, а животът — труден. Независимо от това или точно заради това той е добър и щедър мъж.
— Знам. Понякога е прекалено щедър. Как да го възпра да не ми купува разни неща?
— Не го възпирай. Защото му е нужно да го прави. Парите нямат значение за Грей. За него е важно какво олицетворяват, той гледа на тях като на нещо, което да му служи. И съм на път да ти дам съвет, който не ми искаш, а именно — не се предавай и продължавай да си все така търпелива. Единственият дом за Грей е работата му. Той се старае да го направи да е така. Чудя се дали вече си е дал сметка, че ти му изграждаш дом в Ирландия?
— Не — Бриана малко се поуспокои и се усмихна. — Не му е ясно. То и на мен не ми бе ясно допреди малко. И все пак романът му е почти към края.