Едни бяха облечени официално, други — всекидневно. Мъже, нахлузили бейзболни тениски, разговаряха с други в костюми за по хиляда долара. Миришеше на пуканки, така както можеше да се усети във всяко кино в Европа. Ароматът на дъвки се примесваше с този на парфюми. И над всичко това — тънък, но лъскав слой блясък.
Когато заеха местата си в салона. Грей обгърна раменете й с ръка и зашепна в ухото й:
— Впечатлена ли си?
— Ужасно. Имам чувството, че съм изпълнителка във филм, а не зрителка.
— Това е така, защото подобни събития нямат нищо общо с действителността. Чакай да видиш какво ще е след приема по случай премиерата.
Бриана предпазливо въздъхна. Всичко бе толкова различно, толкова ужасно различно, от онова, на което бе свикнала в Клар.
Нямаше време да го обмисля дълго. Салонът притъмня, екранът светна. Само след миг изпита вълнение, когато името на Грей се появи на екрана, задържа се и избледня.
— Чудесно — прошепна тя.
— Ще видим дали и останалото е толкова хубаво.
Според нея беше. Действието течеше бързо, напрегнато и от време на време усещаше, че е седнала на ръ6а на стола от напрежение. Нямаше значение, че е чела романа и знае какво ще стане. От време на време разпознаваше отделни диалози, взети наготово от книгата на Грей. Стомахът й се бе свил, устните й бяха стиснати, а очите й — широко отворени. Веднъж Грей й подаде кърпичка, за да си изтрие сълзите.
— Ти си мечтаната зрителка, Бри. Просто се чудя как съм гледал филми досега.
— Ш-ш-ш-т…
Тя въздъхна, хвана ръката му и я задържа през секващата дъха развръзка, по време на финалните надписи и когато из салона гръмнаха аплодисменти.
— Може да се каже, че е хит.
— Никой няма да ми повярва — обяви Бриана, докато влизаха в хотел „Плаза“ часове по-късно. — Аз самата не мога да го повярвам танцувах с Том Круз — главата й беше леко замаяна от изпитото вино и преживяното. Изкикоти се, направи пирует и се обърна към него: — Ти вярваш ли?
— Налага се — Грей отвори вратата. — Видях го с очите си. Той бе доста захласнат по теб.
— О, просто искаше да говорим за Ирландия. Има слабост към нея. Чаровен е и лудо влюбен в съпругата си. И като си помисля, че могат да посетят пансиона!
— Не бих се учудил, ако мястото бъде нападнато от знаменитости занапред — той се прозя и свали обувките си. — Ти плени всеки, с когото разговаря тази вечер.
— Вие, янките, вечно си падате по ирландските гласове — разкопча огърлицата и нежно прокара ръка но перлите, преди да ги постави и кутията. — Гордея се с теб, Грей. Всички разправяха колко е хубав филмът и говореха за Оскари — тя се обърна към него с лъчезарна усмивка, докато сваляше обиците: — Можеш да спечелиш „Оскар“!
— Няма — свали сакото си и небрежно го метна настрана. — Аз не съм автор на филма.
— Но… — тя изсумтя недоволно, събу обувките, свали ципа на роклята. — Не е честно.
Младият мъж се засмя, свали ризата си и я погледна през рамо. Отговорът застина на устните му.
Тя бе съблякла роклята и стоеше по късото комбинезонче без презрамки, което й купи заедно с роклята. И то бе тъмносиньо — от коприна, с дантели…
Напълно неподготвен, веднага се възбуди, когато тя се наведе да разкопчае от жартиера чорапа с цвят на опушено стъкло. Красивите й ръце се спуснаха надолу по дългото гладко бедро, после по прасеца и накрая по ходилото.
Говореше му нещо, но той не го чуваше от бученето в главата. Част от съзнанието му казваше да се овладее. Друга го тласкаше да я вземе така както му се искаше непоколебимо, бързо и до забрава.
Беше свалила и другия чорап и сега вдигаше ръце нагоре, за да освободи косите си. Сви ръцете си в юмруци, когато златисто-огнените кичури се разпиляха но голите и рамене. Чуваше затрудненото си дишане. И почти усещаше как коприната се разкъсва от ръцете му, как плътта отдолу ще се разгорещи от досега му и ще усети тази топлина, когато устата му жадно се впие в нейната.
Наложи се да се извърне. Нужен му бе миг, уверяваше се той, за да се овладее, да възвърне контрола над себе си. Няма да е честно да я изплаши.
— Ще е толкова забавно, когато го разкажа на всички — Бриана остави четката, отново щастливо се засмя и направи още един пирует. — Не мога да повярвам, че е среднощ, а аз съм още будна. Като малко дете, изяло прекалено много бонбони. Имам чувството, че никога вече няма да ми се спи — тя се завъртя около него, обви ръце около кръста му, притисна се към гърба му. — Прекарах чудесно, Грей. Не знам как да ти се отблагодаря.
— Не е нужно — отвърна й той грубо, а всяка клетка в тялото му сякаш бе нащрек.