— О, на нея това ще й допадне, Маги обожава убежищата — с несъзнателен жест тя прибра няколко измъкнали се кичура. Беше леко напрегната. Предположи, че е заради начина, по който той я гледа: откровеният, безцеремонен поглед, макар и изпълнен с възхищение, бе някак смущаващо интимен. Изучава я от писателско любопитство, успокои се Бриана и пусна картофите в нагорещената мазнина. — Строят галерия тук, в графство Клар — продължи тя. — През пролетта ще я открият. Ето ти каша, с която да започнеш, докато стане закуската.
Каша. Всичко бе великолепно: дъждовно утро в ирландски пансион и каша в кафява пръстена купа. Засмя се, седна и започна да се храни.
— Действието на следващата ти книга тук, в Ирландия, ли ще се развива? — тя му хвърли поглед през рамо. — Или не е редно да питам?
— Напротив. Да, такъв с замисълът ми. Пусти поля, облети от дъжд хълмове, надвиснали скали — сви рамене. — Спретнати малки селца, като от пощенски картички. Но под повърхността се крият страсти и амбиции.
Тя се засмя, докато обръщаше парчетата бекон.
— Май нашите селски страсти и амбиции няма да се окажат такива, каквито очаквате, господин Тейн.
— Грей.
— Да, Грей — тя взе яйце, счупи го с една ръка и го пусна в тигана. — Вярно, доста се разгорещих миналото лято, когато една крава на Мърфи събори оградата и изпотъпка лехите с розите. А Томи Дъгин и Джо Райън се биха до кръв пред кръчмата на О̀Мейли неотдавна.
— Заради жена ли?
— Не заради футболен мач но телевизията. Но истината е, че са били малко пияни, така разбрах и се сдобрили веднага след като главите им се избистрили.
— Е художествените измислици и без това са лъжи.
— Не е така — очите й, зелени и сериозни, срещнаха неговите, докато поставяше чиния на масата. — Те са друг вид истина. Ти им вярваш, докато ги пишеш, нали?
Нейното проникновение го изненада и почти го засрами.
— Да — призна той.
Тя се обърна отново към печката, взе голяма чиния и започна да слага наденица, бекон, яйца и картофи.
— Ще сте истинска сензация в селцето ни. Ние, ирландците, обожаваме писателите.
— Е, аз все пък не съм от величината на Йейтс.
Тя се усмихна, когато забеляза какви количества прехвърля той в чинията си.
— Но ти и не искаш да бъдеш като него, нали?
Той я погледна, докато опитваше хрупкавия бекон.
Нима толкова бързо го е разбрала, зачуди се Грей. Той, който така се гордееше, че успява да се обгърне в тайнственост — без минало, без бъдеще.
Преди да намисли какво да й отговори, вратата на кухнята се отвори със замах и вътре връхлетяха дъжд и жена.
— Някакъв идиот оставил колата си точно на средата на пътя. Бри… — Маги млъкна, свали мократа шапка и се вторачи в Грей.
— Извинете — пророни той. — Забравих. Ще я преместя.
— Не е спешно — направи му знак да не скача от масата и свали палтото си. — Свършете си закуската. Не бързам. Значи вие сте писателят-янки?
— Да. А вие сте М. М. Конканън.
— Да.
— Сестра ми Маги — представи ги тя, докато наливаше чая. — Грейсън Тейн.
Маги въздъхна и седна с видимо облекчение. Бебето в утробата й беснееше като бурята навън.
— Не сте ли подранили с пристигането?
— Промяна в плановете — Грей забеляза, че чертите й са като на Бриана, но някак по-остри: косите бяха по-червени, очите — по-зелени, по-пронизващи. — Сестра ви бе така мила да не ме остави да спя на двора.
— О, Бриана е с добро сърце — Маги си взе парче бекон. — Ябълков сладкиш ли надушвам?
— За чая е — сестра й извади една тавичка от фурната и пъхна друга. — С Роуган сте добре дошли.
— Може и да наминем — взе си кифличка от панерчето. — И колко време ще останете по нашите места?
— Маги, остави госта на мира. Приготвила съм повече кифлички, можеш да ги отнесеш у вас.
— Няма да се прибирам скоро. Роуган пак е на телефона. Доколкото го познавам, денят на второто пришествие ще дойде и ще отмине, а той ще продължи да виси на проклетия апарат. Тръгнала съм към селото за хляб.
— Имам в повече.
Сестра й се усмихна широко и отхапа от кифличката.
— Така си и помислих — насочи пронизващите си зелени очи към Грей. — Сестра ми пече хляб колкото за цялото село.
— Артистичността и талантът явно са характерни за семейството ви — отбеляза той. Намаза обилно филията със сладко от ягоди и побутна дружелюбно буркана към нея. — Вие сте майстор на стъклото, Бриана — на готвенето — без да се смущава ни най-малко, се загледа в оставения да изстива сладкиш. — В колко часа е чаят?