— Но ти си свикнал на подобни неща — неподозираща и невинна, тя зацелува гърба му. Той стисна зъби, за да потисне стона. — Не можеш да си представиш колко ме развълнува всичко. Но ти си така напрегнат! — инстинктивно започна да масажира гърба и раменете му. — Вероятно си преуморен, а аз стоя тук и бъбря като сврака. Легни. Ей сега ще се опитам да премахна тези възли.
— Спри!
Гласът му прозвуча грубо. Той бързо се извърна, хвана я здраво за китките и тя можеше само да стои и да го гледа безпомощно. Изглеждаше вбесен. Даде си сметка, че по-скоро изглеждаше опасен.
— Грейсън, какво има?
— Не знаеш ли какво ми причиняваш?
Когато тя поклати глава, той я притисна към себе си. Пръстите му се забиха в плътта й. Видя как озадачеността в погледа й се превърна в разбиране и след това в паника. И нещо в него се пречупи.
— Дяволите да те вземат!
Устата му — жадна, ненаситна, се впи в нейната. Ако го бе отблъснала, вероятно щеше да успее да се овладее. Но тя вдигна трепереща ръка и го погали по бузата и той усети как губи битката.
— Само веднъж — промърмори. — Само веднъж ще си го позволя.
Вече не бе търпеливият, нежен любовник, когото тя знаеше. Беше див и готов да я нарани, докато ръцете му я дърпаха, стискаха, готови да я притежават. Всичко у него бе твърдо: устните, ръцете, тялото. За миг, когато използваше всичко, за да събуди сетивата й, тя си помисли, че най-вероятно ще се счупи, сякаш е от стъкло.
След това тъмната му страст я повлече, шокира, възбуди и ужаси едновременно.
Тя извика, залитна, а безжалостните му пръсти не престанаха, докато не я докараха до върха. На лампите, които бяха останали запалени, виждаше свирепостта в погледа му.
Изрече името му, простена, когато той я изправи на колене. Сега бяха тяло до тяло върху разхвърляното легло, ръцете му я раздираха, тласкаха я към лудост.
Безпомощна да стори каквото и да било, тя се изви назад, потрепери, когато зъбите му тръгнаха но врата й и надолу към гърдите й. Засмука ги жадно, сякаш зажаднял за вкуса им, а неумолимите му пръсти продължаваха да я отвеждат към върха.
Той не бе в състояние да мисли. Всеки път, когато я бе любил, се бе борил част от съзнанието му да остане хладнокръвно, за да бъдат ръцете му нежни, темпото — бавно. Сега имаше единствено горещина и някаква похот, която му приличаше на прекрасен ад, обсебил и съзнанието, и тялото му, и унищожаваше всичко цивилизовано у него. Обзет от страст и тласкан от нейното желание, вече не можеше да се контролира.
Искаше тя да се гърчи, да се вие, да крещи.
И я облада.
Дори разкъсаната коприна се оказа прекалено голяма пречка. Той раздра комбинезона и бутна Бриана назад, за да може да вкуси от разкрилата се плът. Усещаше ръцете й да минават през косата му, ноктите й да се забиват в гърба му, докато той си прокарваше път надолу и не преставаше да я поглъща.
Усети как дъхът й секна, потреперването й, приглушения стон, когато езикът му проникна в нея.
Тя умираше. Няма човек, който да може да преживее подобна горещина, подобно напрежение, което все се натрупваше и се освобождаваше, натрупваше се и се освобождаваше, а тялото й се превръщаше в трепереща пихтия, където всеки нерв бе възбуден, а потребностите — неописуеми.
Чувствеността я бе завладяла напълно. Съзнаваше, че той върши разни неща с нея — невероятни, немислими, жестоки, сладостни неща. Следващият й оргазъм я зашлеви като плесница.
Изправи се и го сграбчи, претърколиха се на леглото. Устните й се впиха в неговите — сега и те бяха като неговите жадни, безпощадни. Търсещите й пръсти го намериха, задържаха, така че тялото й наново потрепери и изпита свирепа наслада, когато го чу да стене.
— Сега… Сега…
Трябваше да е сега. Той повече не можеше да се възпира. Ръцете му се плъзнаха по влажната й кожа, хванаха бедрата й и ги повдигнаха. Проникна дълбоко в нея, задъхано я намести така, че да поеме още повече от него.
Проникваше силно, всеки път по-надълбоко, а тя се надигаше, за да го посрещне. Наблюдаваше лицето й, докато тя достигаше до онзи финален порочен връх. Видя как погледът й се замъглява, а мускулите й се стягат около него.
С нещо доста близко до болка той се изпразни в нея
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Той се обърна по гръб и се загледа в тавана. За съжаление не можеше да промени стореното.
Въпреки старанието и предпазливостта си само за миг разруши всичко.
Сега тя лежеше до него, потреперваше, а той се страхуваше да я докосне.
— Извинявай — произнесе, като съзнаваше цялата безполезност на изреченото. — Не исках да се отнеса с теб по този начин. Загубих контрол.