Тя се усмихна пред перспективата да изостави задълженията си и да пътува с Грей по непознати хълмове и брегове.
— Трябва да се прибера у дома, след като приключим онова, заради което сме тук. Не мога да злоупотребявам с отзивчивостта на госпожа О̀Мейли още дълго — тя се извърна от огледалото. — А на теб ти личи, че нямаш търпение да се заемеш с писането.
— Спипа ме — хвана я за ръцете. — Когато свърша книгата, ще разполагам с малко време преди рекламното турне. Нека да заминем някъде. Където пожелаеш. В Гърция или в южната част на Тихия океан. Иска ли ти се подобно нещо? Някъде, където има палми, плажове, синьо море и бяло слънце.
— Струва ми се прекрасно — помисли си, че той за пръв път правеше планове за бъдещето. Сметна, че е по-разумно да не го кара да се замисля върху този факт. — Може и да ми е трудно отново да се измъкна толкова скоро — стисна ръцете му, преди да ги пусне. — Готова съм, ако и ти си готов.
Лесно откриха пощата, но жената на гишето се оказа имунизирана срещу чара на Грей. Не й е позволено да разгласява имената на хора, които са наели пощенски кутии, обясни му тя сдържано. Той самият може да си наеме една, ако желае, но и за него няма да дава сведения, ако непознати разпитват.
При споменаването на мина „Трикуортър“ тя повдигна рамене и смръщи лице. Името нищо не й говорело.
Грей се запита дали да й предложи подкуп, погледна още веднъж стиснатите устни на жената и се отказа.
— Едно място отметнахме — отбеляза той вече на улицата.
— Не вярвам да си, си мислил, че ще е лесно.
— Не, но понякога имаш късмет там, където най-малко си очаквал. Ще опитаме в някои от минните компании.
— Защо не съобщим всичко, което знаем, на местните власти?
— И дотам ще стигнем.
Проверяваше неуморно канцелария след канцелария, задаваше едни и същи въпроси, получаваше едни и същи отговори. Никой в Ронда не бе чувал за „Трикуортър“. Бриана го остави той да командва парада, за да изпита цялата наслада от действията си. Струваше й се, че успява да се превърне — като хамелеон — на всякаква личност, която му бе необходима.
Успяваше да е чаровен, прям, делови, хитър. Вероятно така подхожда и при изучаването на обектите, за които пише. Задаваше безкрайно много въпроси и къде с шега, къде със заплахи успяваше да изкопчи отговори.
След четири часа тя знаеше повече за каменодобива и икономиката на Уелс, отколкото я интересуваше. И нищо за „Трикуортър“
— Време е да изядеш едни сандвич — отсече Грей.
— Не бих се отказала.
— Добре ще се подкрепим и ще обмислим нещата.
— Не искам да се разочароваш, че не сме открили нищо.
— Напротив. Сигурна съм, че няма минна компания „Трикуортър“ и никога не е имало. Пощенската кутии е пълна измама и най вероятно още се ползва от онзи, който е започнал всичко.
— Защо смяташ така?
— Нужна им е, докато приключат с теб и други такива закъснели вложители. Сигурно вече са приключиш с доста от клиентите си. Хайде да опитаме тук — поведе я към малка кръчма.
Миризмите бяха така познати, че изпита носталгия, а и гласовете наоколо — така непознати, че звучаха екзотично. Настаниха се на маса, където Грей веднага се зачете в покритото с найлон меню.
— Х-м-м-м… Овчарски гювеч. Не вярвам да е по-хубав от твоя, но все пак да рискуваме
— Чудесно. И чай за мен.
Грей поръча и се наведе напред
— Все си мисля, Бри, сигурно има значение, че баща ти е починал толкова скоро след като е получил сертификата за държавните ценни книжа. Открила си документа на тавана, нали?
— Да. Не разгледахме какво има в кутиите веднага след смъртта му. Майка не би искала. Маги нямаше сърце да се захване. А аз оставих нещата така, защото…
— …защото на Маги й е било тежко, а майка ви е щяла да ви изтормози.
— Не обичам разправиите — стисна устни и се загледа в покривката. — По-лесно ми е да отстъпя, да се отдалеча — погледна го и отново отмести поглед. — Маги бе слънчевият лъч в живота на татко. Обичаше и мен, знам, че ме обичаше, но между тях имаше близост. Съществуваше единствено между тях. Тя така скърбеше, а и тъкмо се бяха разсеяли облаците заради завещанието на къщата. Беше оставена единствено на мен, а не на майка… Тя бе огорчена, по скоро бясна и затова не се заех да подреждам нещата. Исках да започна свой бизнес, разбираш ли ме? Затова предпочитах да отлагам подреждането на кутиите, от време на време премитах наоколо и си повтарях, че някога ще се оправя и с тях.
— И най-накрая си го сторила.
— Не знам защо избрах точно този ден. Предполагам, защото нещата се бяха поуталожили. Майка си имаше свой дом, Маги бе с Роуган, а аз…