— Дяволите да я вземат! Изплюла е камъчето.
— Какво?
— Хайде, бързо — Грей сграбчи Бриана за ръката и я помъкна след Смайт-Уайт. — Пощаджийката или каквато е. Казала му е, че сме разпитвали.
— Откъде знаеш?
— Изведнъж се разбърза — Грей погледна уличното движение, мислено изруга и провря Бриана между един камион и автомобил. Сърцето й заби в гърлото, когато и двамата шофьори изразиха недоволството си с рязко натискане на клаксоните. Смайт-Уайт хвърли поглед назад, съзря ги и затича.
— Стой тук — нареди й младият мъж.
— Нищо подобно.
Хукна след него, а дългите й крака и помагаха да го следва. Смайт-Уайт криволичеше, разбутваше пешеходците с лакти, но не можеше да се състезава с двамата млади, здрави преследвачи по петите му.
Сякаш и той стигна до същото заключение, защото спря задъхан пред някаква аптека. Измъкна снежнобяла кърпа, избърса челото си, обърна се и привидно изненадано ги загледа зад стъклата на очилата.
— Боже, госпожице Конканън, господин Грей, каква неочаквана среща — имаше достатъчно ум да се усмихне приветливо, независимо от положената ръка на разтуптяното му сърце. — Светът наистина е малък. На почивка ли сте в Уелс?
— Толкова, колкото и ти — сряза го Грей. — Имаме делови неща за обсъждане с теб, приятел. Тук ли ще говорим, или да отидем в участъка?
Смайт-Уайт невинно примигна насреща му. С добре познатия им жест свали очилата и зачисти стъклата.
— Делови? Опасявам се, но не ви разбирам. Да не е във връзка с онзи неприятен инцидент в пансиона, госпожице Конканън? Нали ви казах — нищо не ми е взето и нямам оплаквания.
— Нищо чудно, че нищо не ви липсва. Нали вие сте извършителят. Защо трябваше да изсипете всичките ми продукти на пода?
— Моля?
— Значи ще отиваме при ченгетата — отсече Грей и го хвана за ръката.
— За съжаление нямам свободно време в момента, макар да е приятно, че ви срещнах — безуспешно опита да се освободи от Грей. — Както вероятно сте забелязали, бързам. Една среща, за която напълно бях забравил. Ужасно съм закъснял.
— Искаш ли си обратно сертификата, или не?
Грей се наслади на реакцията на мъжа — спря и обмисли. Очите зад стъклата на очилата изведнъж станаха лукави.
— Опасявам се, че не разбирам.
— Прекрасно ме разбираш, ние също. Измамата си е измама във всяка държава и на всякакъв език. Вярно, не съм съвсем наясно каква е присъдата за подправяне на сертификати за държавни ценни книжа в Обединеното кралство, но там, откъдето идвам, е доста строга. А и си използвал услугите на пощите, Смайт-Уайт, което е грешка. След като сложиш марката и го пуснеш по пощата, измамата става пощенска измама. Още по-неприятен случай — остави го да се поизпоти, преди да продължи; — А и идеята ти да посочиш седалището на кантората в Уелс, а да действаш в Ирландия, намирисва на международна афера. Май дълго можеш да си прекараш в затвора.
— Е, чак пък такива страшни заплахи… — Смайт-Уайт се усмихна отново, но по челото му бяха избили капки пот. — Все пак разумни хора сме. А това е доста дребен проблем, в състояние сме веднага да го разрешим и то задоволително за всички.
— Добре, да поговорим.
— Да, да — той засия. — Докато изпием по едно питие. С удоволствие ще ви почерпя. Има една кръчмичка зад ъгъла. Тиха е. Защо приятелски не изпием по халба бира и да се разберем?
— Защо не? Бри?
— Според мен трябва да…
— …поговорим довърши — Грей вместо нея и като продължаваше здраво да държи Смайт-Уайт за ръката, хвана и Бриана. — Откога си в играта? — попита уж благоразположен.
— Ами вероятно преди и двамата да се родите. Сега вече не се занимавам, скъсах напълно и окончателно. Преди две години със съпругата ми си купихме малък антикварен магазин в Съри.
— Нали каза, че си вдовец — припомни му Бриана, докато той ги водеше към кръчмата.
— Айрис си е жива и здрава. Грижи се за магазина, докато аз приключа с тази история. Доста добре припечелваме — добави, докато влизаха. — Доста добре. Освен антикварния магазин въртим и други неща. Всичките са законни, уверявам ви — джентълмен до мозъка на костите си, той дръпна стола, за да може Бриана да седне. — Например туристическата компания „Фърст Флайт“. Може да сте чували името.
Впечатлен, Грей вдигна вежди:
— Та това е един от най-големите концерн в Европа
Смайт-Уайт се изпъчи.
— Все ми се ще да мисля, че моите способности допринесоха за това. Първоначално го замисляхме като канал за контрабанда — усмихна се извинително към Бриана. — Скъпа, дано не си ужасно шокирана.
Тя поклати глава.
— Нищо, свързано с теб, вече не може да ме шокира.
— Да изпием по една бира? — покани той, като се правеше на щедър домакин. — Случаят го изисква — прие мълчанието им за съгласие и поръча. — Та както казах, занимавахме се с малко контрабанда. Предимно цигари и алкохол. Но не ни допадаше особено, а и туристическият бизнес носеше повече печалба, без никакъв риск, така да се каже. И тъй като годините ни напредваха с Айрис решихме да се оттеглим. Онази афера с държавните ценни книжа бе една от последните. Тя, моята Айрис, вечно си е падала но антики, та използвахме приходите от сертификатите, за да купим и заредим магазинчето — той трепна и се усмихна плахо: — Но май не е възпитано да го споменавам.