— Ще я учи да… О, това ще бъде велик ден.
— Работата е, че майка продължи да възразява и да мърмори под нос, но сякаш през цялото време се забавляваше. Ти беше права, харесва й да има свой дом, Маги. Може би още не си дава сметка, но е по-щастлива, отколкото когато и да е било през живота си.
— Важното е, че не е тук — отсече Маги безжалостно, стана и започна да снове напред-назад из кухнята.
— Не искам да се заблуждаваш, че съм го сторила от добро сърце.
— Точно затова го направи — подметна Бриана тихичко. — Но щом не искаш друг освен мен да го знае — твоя работа.
— Не дойдох тук, за да разговарям за нея, а за да видя как се справяш. Премести ли се в апартаментчето до кухнята.
— Да, така че горе ми се освободи още една стая за гости.
— Както и малко възможност за личен живот.
— И това е вярно. Разполагам с достатъчно място в стаята, за да сложа бюро, на което да работя върху счетоводните книги и регистрите. Приятно ми е, че прозорецът гледа направо в градината. Мърфи каза, че можем да избием врата и ако искам, ще влизам и излизам, без да минавам през цялата къщата.
— Чудесно — Маги взе буркана със стафиди, но после го остави. — Имаш ли достатъчно пари за това.
— Имам повече от достатъчно. Лятото беше доходно. Маги, ще ми кажеш ли какво те яде отвътре.
— Нищо — отвърна Маги рязко. — Просто съм се захванала с много работи.
— Да не си се скарала с Роуган?
— Не — „Не е точно скарване“ — помисли си тя. — Защо реши, че мисля за него.
— Защото ви видях заедно, видях колко много държите един на друг.
— И толкова! — сряза я Маги. — Той държи на мен, аз на него. Бизнесът, който правим заедно, върви успешно и вероятно ще продължи по същия начин. И толкова!
— Не съм убедена, че е така. Влюбена ли си в него?
— Не! — „Няма и да бъда“ — каза си Маги. — Той си мисли, че съм влюбена, но аз не нося отговорност за всичко, което този мъж си въобразява. Нито ще променя начина си на живот заради него или заради някого друг. Той и без това вече отчасти го промени — изведнъж усети студ и обви ръце около раменете си. — И, да го вземат дяволиите, не мога да се върна!
— Къде да се върнеш?
— Да стана отново каквато бях или мислех, че съм. Той ме накара да искам повече. Знам, че винаги съм искала повече, но той ме накара да го призная. Не ми е достатъчно само аз да вярвам в изкуството си. Имам нужда и от него. Той стана част от него и ако се проваля, няма да издъня само себе си. А когато победя, успехът също няма да принадлежи единствено на мен. И мисля, че направих компромис, защото му дадох най-добрата част от себе си.
— За изкуството си ли говориш, Маги, или за сърцето?
Бриана не откъсна поглед от сестра си, докато задаваше въпроса.
Победена, Маги седна отново.
— Едното е свързано с другото. Излиза, че съм му дала парченце и от двете.
Роуган би се изненадал, ако я беше чул. След продължително обмисляне бе решил да гледа на връзката си с Маги като на сделка с непреклонен партньор. Беше направил предложението си. Сега бе време да се отдръпне, да се дистанцира, докато другата страна обмисли.
Нямаше делови поводи, заради които да я търси. Изложбата в Париж щеше да продължи още две седмици, после да замине за Рим. Творбите бяха подбрани, подготвителните работи — приключили.
В обозримото бъдеще тя, както и той, имаха своята работа. Ако все пак се наложеше делови контакт, можеше да бъде осъществен от подчинените му.
С други думи, щеше да я остави да се пече на собствения си огън.
Важно бе за гордостта и плановете му да не й позволи да узнае колко го нарани отказът й. Като бяха разделени, всеки щеше да се замисли обективно за бъдещето си. Ако бяха заедно, просто щяха да се озоват в леглото. А само това вече не стигаше.
Трябваше търпение и твърда ръка. Роуган бе напълно убеден в тактиката си. Но ако Маги останеше така глупаво упорита след време, той щеше да използва всички възможни средства.
Роуган почука енергично на вратата на баба си. Не беше обичайният им ден за гости, но през цялата седмица, откакто се бе върнал в Дъблин, се нуждаеше от утехата на близък човек.
Той поздрави прислужничката, която отвори вратата.
— Баба ми вкъщи ли е?
— Да, господин Суини. В предната гостна. Ще й съобщя, че сте тук.
— Няма нужда — той закрачи по коридора към гостната, Кристин веднага стана от стола и протегна ръце.
— Роуган! Каква приятна изненада.
— Една среща не се състоя и реших да намина да те видя — отдръпна се и вдигна вежди, докато внимателно се взираше в лицето й. — Изглеждаш изключително добре.