Явно се нуждаеше от два-три часа пълно спокойствие и тишина — каквито имаше в кабинета си в галерията — далеч от хората, телефоните и каквито и да било лични грижи.
Поклати глава, докато прекосяваше салона: започваше да разсъждава като Маги.
Високи гласове го спряха, преди да натисне дръжката на вратата, зад която се вихреше страхотен скандал. Макар доброто възпитание да му подсказваше, че е редно да се оттегли, любопитството надделя.
Отвори вратата и завари Джоузеф и Патриша да спорят разгорещено.
— Казвам ти, че не използваш главата, която Господ е сложил на раменете ти — обвиняваше я Джоузеф. — Няма да стана причина отношенията между теб и майка ти да охладнеят.
— Хич не ми пука какво мисли майка ми — отвърна му не по-малко разпалено Патриша, с което накара Роуган да зяпне. — Това няма нищо общо с нея.
— Фактът, че го твърдиш, доказва моето становище. Не мислиш ли? Тя… Роуган? — Бясното лице на Джоузеф се вкамени. — Не очаквах да се отбиеш.
— Очевидно — Роуган погледна предпазливо първо към Джоузеф, после към Патриша. — Като че ли попречих.
— Може би ти ще успееш да го накараш да преодолее проклетата си гордост — с блеснали от чувства очи, Патриша отметна коси. — Аз явно не мога.
— Това няма нищо общо с Роуган — обади се Джоузеф тихо, но в тона му прозвучаха предупредителни стоманени нотки.
— А, да, не бива да казваме на никого — първите сълзи закапаха, Патриша ги изтри. — Ще продължим да се крием като прелюбодейци. Е, няма повече да го правя, Джоузеф. Влюбена съм в теб и не ми пука кой ще узнае! — извърна се към Роуган: — Е, какво ще кажеш?
Той протегна ръка, сякаш да запази равновесие.
— Мисля, че трябва да ви оставя сами.
— Няма нужда — тя грабна чантата си. — Той не ще да ме чуе. Сбърках, като реших, че ще ме послуша. Че е единственият, който ще го стори.
— Патриша!
— Не произнасяй името ми с този тон — скастри тя Джоузеф. — Цял живот ми е казвано какво да правя и как да го правя. Кое е редно, кое е приемливо и така нататък. До гуша ми дойде. Изтърпях всички критики заради отварянето на училището, както и неизреченото, но твърдо убеждение на приятелите и семейството ми, че ще се проваля. Е, няма да се проваля! — тя отново се извърна към Роуган, сякаш той бе се намесил. — Чуваш ли? Няма да се проваля. Ще постъпя точно както искам и ще го сторя добре. Но няма да приема критика относно избора ми на любовници. Нито от теб, нито от майка ми, а най-малкото — от любовника, когото съм избрала.
Вирна брадичка и хвърли поглед през сълзи към Джоузеф.
— Ако не ме искаш, постъпи честно и ми го кажи. Но да не си посмял да ми обясняваш кое е добро за мен.
Джоузеф пристъпи към нея, но тя вече се бе устремила към вратата.
— Пати! По дяволите! — „Май е по-добре да я оставя да си върви — помисли си Джоузеф. — По-добре ще е за нея.“ — Съжалявам, Роуган — подхвана той сковано. — Щях да намеря начин да избегна сценката, ако знаех, че ще дойдеш.
— Тъй като не го стори, поне ми обясни — не по-малко сковано Роуган заобиколи бюрото и се настани на стола, като доби властно изражение. — Дори ще е по-точно да кажа: Настоявам за обяснение.
Джоузеф не трепна от превъплъщението на Роуган от приятел в работодател.
— Очевидно е, че с Патриша се виждаме.
— Нейните думи бяха крием.
Руменина заля лицето на Джоузеф.
— Ние… Аз смятах, че ще е най-добре, ако го правим дискретно
— Нима? — очите на Роуган го изгаряха. — Да се държиш с жена като Патриша, сякаш е някоя от случайните ти връзки, е твоята представа за дискретност?
— Очаквах твоето неодобрение, Роуган — под шитото по поръчка сако раменете на Джоузеф станаха стоманени. — Очаквах го.
— И съвсем правилно — увери го Роуган ледено.
— И не само това, но и реакцията на майка й, когато Патриша ме уговори да вечерям с родителите й снощи — ръцете му се свиха в юмруци. — Управител на галерия, без капка синя кръв. Защо не го каза направо и без това бе изписано в очите й. Дъщеря й заслужава по-добра партия. Напълно съм убеден в това. Но няма да стоя тук и да търпя приказките ти, че нашето с Патриша е случайна връзка!
Когато изрече последните думи, вече крещеше.
— Тогава каква е връзката ви? — попита Роуган.
— Влюбен съм в нея. Влюбен съм от първия път, когато я видях, преди близо десет години. Но първо я заплени Робърт… После ти.
— Никога не съм я запленявал — смаян, Роуган разтърка лице с ръце. — „Да не би светът да полудява?“ — зачуди се той. Баба му и вуйчото на Маги, самият той и Маги, а сега — Джоузеф и Патриша — Кога стана всичко това?
— Седмицата, преди да отпътуваш за Париж — Джоузеф си припомни онези опияняващи часове, прекрасни дни и зашеметяващи нощи, преди действителността да го отрезви. — Не бях го предвидил, но това едва ли променя нещата. Ясно ми е, че вероятно ще предприемеш някои кадрови промени.