Роуган отпусна ръце.
— Какви кадрови промени?
— Нов управител на галерията.
„Май ще е най-добре — реши Роуган, — да се прибера вкъщи и си намеря аспирин.“
— Защо?
— Аз съм нает от теб.
— Така е и се надявам да продължи да бъде така. Личният ти живот няма нищо общо с работата, която вършиш тук. Господи! Приличам ли на чудовище, готово да уволни някого само защото е влюбен в моя приятелка? — притисна длани към очите си — правеше опит да облекчи болката, която вече пулсираше в главата му. — Влизам тук — в собствения си кабинет, държа да напомня, и ви заварвам да се зъбите един на друг като териери. Преди да успея да си поема дъх, Патриша се нахвърля върху мен, че не вярвам в способностите й да се справи с управлението на училището — поклати глава и отпусна ръце. Винаги съм я смятал за изключително способна във всичко. Та тя е една от най-интелигентните жени, които познавам.
— Завари ни в най-разгорещения момент — промърмори Джоузеф. Пушеше му се ужасно и запали цигара.
— Така излиза. Ако искаш, ми отговори, но като на човек, който те познава от десет години, а Патриша — още по-отдавна. Любопитно ми е за какво се скарахте?
Джоузеф издуха цигарения дим.
— Иска да избяга с мен.
— Да избяга с теб? — ако Джоузеф му бе обявил, че Патриша иска да танцува гола на площада пред катедралата, едва ли щеше да е по-потресен — Патриша?
— Замислила е някакъв налудничав план да отидем с кола до Шотландия. Стана дума, че се е скарала с майка си и от вкъщи е дошла разгневена направо тук.
— Никога не съм предполагал, че Патриша може да се разгневи. Доколкото схващам, майка й не те е одобрила.
— Най-меко казано — той неволно се усмихна. — Истината е следната: според нея Патриша трябва да се омъжи за теб.
Роуган не се изненада особено от новината.
— Обречена е на разочарование, тогава — отбеляза той. — Имам други планове. Ако мислиш, че ще помогне, ще й ги разясня.
— Не виждам с какво може да навреди — Джоузеф се поколеба, преди да седне, както обикновено правеше, на ръба на бюрото на Роуган. — Значи не възразяваш? Не си против?
— Защо да съм? А що се отнася до Ан, Денис ще се погрижи за нея
— И Патриша така каза — Джоузеф внимателно огледа димящата между пръстите си цигара, извади сгъваемото пепелниче и я загаси. — Настояваше да избягаме и да се оженим, а майка й щяла да свикне скоро с това и щяла да започне да се държи, сякаш хрумването е било нейно.
— Готов съм да се обзаложа, че ще постъпи точно така. Отначало тя не хареса и Роби особено.
— Така ли?
Джоузеф започваше да прилича на човек, който е видял светлина в дъното на тунела.
— Никак не бе сигурна, че е подходящ за любимата й дъщеря — припомняйки си, Роуган се облегна назад. — Но не мина дълго време и направо не успяваше да се нахвали с него. Е, той, разбира се, не носеше обица.
Джоузеф се ухили и опипа обицата си.
— Пати я харесва.
— М-м-м-м… — бе единственото, което Роуган се сети да каже. — Ан може да създава проблеми — направи се, че не чува невъзпитаното изсумтяване на Джоузеф, — но в крайна сметка тя иска единствено щастие за дъщеря си. Ако ти си отговорът, Ан ще те приеме охотно Знаеш ли, можем чудесно да се оправим тук и без теб, ако решиш ненадейно да заминеш за Шотландия.
— Не мога. Няма да е честно спрямо Патриша.
— Твоя работа, разбира се. Но… — Роуган отново се облегна на стола. — Според мен едно пътуване през границата, службата в някоя порутена църква и меден месец в планините може да е доста романтично за някои жени.
— Не искам да съжалява за решението си — каза Джоузеф вече не толкова уверен.
— Жената, която преди малко излезе оттук, ми прилича на човек, който знае какво иска.
— Така е и вече се научи да знае, и аз какво искам — той се надигна от бюрото. — Най-добре да отида да я намеря — спря на вратата и се усмихна през рамо: — Роуган, може ли да изчезна за седмица?
— Изчезни за две. И целуни булката от мое име.
Телеграмата, която пристигна след три дни и го уверяваше, че господин и госпожа Джоузеф Донахю са живи, здрави и щастливи, убедиха Роуган, че не е коравосърдечен човек. Напротив, приятно му бе да мисли, че е изиграл своята роля, за да се съберат по-скоро двамата влюбени.
Но имаше други двама влюбени, за които би дал мило и драго да види, че се разделят. Всъщност по цял ден мечтаеше как с ритници да върне Нийл Фийни обратно в Голуей. Отначало Роуган опита да не обръща внимание на ситуацията. Но мина повече от седмица, а Нийл продължи да стои уютно настанен в дома на Кристин Суини. Реши да опита с търпение. „В края на краищата — успокояваше се той, — колко време жена с вкус и разум като баба му, ще продължи да е увлечена по лишен от чар, недодялан селяндур?“