След втората седмица вече смяташе, че е дошло време да се опита да влее разум в главата на баба си.
Роуган чакаше в гостната — гостната, увери се за сетен път той, която отразяваше стила и възпитанието на прекрасна, чувствителна и щедра жена.
— А, Роуган — Кристин влезе в стаята. Според Роуган изглеждаше прекалено привлекателна за жена на нейната възраст. — Каква чудесна изненада. Мислех, че заминаваш за Лимерик.
— Заминавам. Отбих се на път за летището — той я целуна и погледна към вратата през рамото й. — Значи си… сама?
— Да. Нийл отиде да свърши някои работи. Имаш ли време да хапнеш преди да тръгнеш. Готвачката изпече чудесен сладкиш. Нийл така я очарова, че всеки ден приготвя по нещо сладко.
— Очаровал я е?
Докато баба му се настаняваше, Роуган завъртя очи.
— Да. Постоянно отскача до кухнята да й съобщи колко са хубави супите й или патицата, или някое друго ястие. Тя не престава да го глези.
— Той определено е човек, който си похапва добре.
Кристин се усмихна широко.
— О, Нийл обича храната.
— Сигурен съм, че не му се опира, след като е безплатна.
Забележката му накара Кристин да вдигне вежди.
— Да поискам пари от приятел за малко храна, така ли Роуган?
— Разбира се, не. От доста време е в града — започна той, сменяйки тактиката. — Сигурен съм, че домът и работата му започват да му липсват.
— О, но той се е пенсионирал. Както Нийл казва, един мъж не може да работи цял живот.
— Ако въобще е работил — промърмори Роуган под носа си. — Бабо, убеден съм, че ти е било приятно да ти погостува приятел от детството, но…
— Така е. Направо е чудесно. Дори се почувствах по-млада — тя се засмя. — Сякаш съм отново момиче. Снощи например ходихме да танцуваме. Бях забравила колко добър танцьор е Нийл. А когато отидем заедно в Голуей…
— Заедно? — Роуган усети как пребледнява. — Двамата заедно в Голуей?
— Да. Следващата седмица възнамеряваме да тръгнем с колата и бавно да се придвижим на запад. Ще е малко носталгично за мен. И разбира се, бих искала да видя дома на Нийл.
— Но не можеш. Това е абсурд. Не можеш да се замъкнеш до Голуей с този мъж.
— Защо не?
— Защото е… Защото си моя баба, но дяволите. Няма да допусна…
— Няма да допуснеш какво? — попита тя тихо. Тонът й издаде онзи гняв, който рядко насочваше към него. Това накара Роуган да смекчи думите си.
— Бабо, давам си сметка, увлякла си се по този мъж по спомените… Няма нищо лошо в това. Но да заминеш заедно с мъж, когото не си виждала от петдесет години, е нелепо.
„Колко е млад — помисли си Кристин. — И колко отчайващо почтен.“
— Ще ми бъде приятно на моята възраст да извърша нещо нелепо. От друга страна, едно пътуване до къщата от моето детство с мъж, към когото съм доста привързана и когото познавам далеч преди ти да се родиш, по никакъв начин не се отнася към тази категория. Но — тя вдигна ръка, за да му даде знак да мълчи — идеята да имам връзка, която носи удовлетворението, каквато изпитвам с Нийл, виж — това вече е възможно да бъде в тази категория.
— Да не би да… Ти… Нима…
— Дали съм се любила с него? — Кристин се облегна назад, като барабанеше с добре гледаните си ръце по седалката на дивана. — Това определено е моя работа, не смяташ ли? И не ми е нужно твоето одобрение.
— Разбира се — той усети, че му прималява. — Но е естествено да се тревожа за теб.
— Отбелязах загрижеността ти — тя се надигна царствено. — Съжалявам, ако си шокиран от поведението ми, но това е положението.
— Не съм шокиран… По дяволите, разбира се, че съм шокиран. Не можеш просто… — не бе в състояние да произнесе думите и то в гостната на баба си. — Скъпа, та аз въобще не знам нищо за този мъж.
— Аз знам. Нямам точна представа колко време ще остана в Голуей, но на път за там ще се отбием да видим Маги и семейството й. Да й предам ли поздрави от теб?
— Но ти не си взела окончателно решение за пътуването, нали?
— Държа да те уверя, че знам какво правя. Лек път, Роуган.
Не му оставаше нищо друго, освен да я целуне по бузата и да тръгне. В момента, когато влезе в колата, сграбчи телефона.
— Айлийн, отложи пътуването до Лимерик за утре… Да, възникна проблем — промърмори той. — Налага се да отида до Клар.
Когато първите признаци на есента се усетят във въздуха и обагрят дърветата, е истински грях да не им се наслаждаваш. След две седмици непрестанна работа Маги реши да си даде свободен ден. Сутринта прекара в градината; настървеното й плевене би предизвикало гордостта на Бриана, за награда реши да отиде с колелото до кръчмата на О’Мейли и да хапне един позакъснял обяд.