— Не. Признавам — изненада ме, но не то ме разтревожи. Признавам също, че бях започнал да считам уменията на Джоузеф като нещо, което е в реда на нещата и ми принадлежи. — Утре, слава Богу, се връща и съм изключително благодарен за това.
— Тогава какво те тревожи?
— Получавала ли си писмо от вуйчо си Нийл наскоро?
— Бриана получи. Тя ги получава, защото почти само тя им отговаря. Писал й, че ще посети Дъблин и на път за вкъщи може да се отбие при нас. Какво? Да не би да си се запознал с него?
— Да съм се запознал? — Роуган изсумтя и скочи отново от стола. — Не мога да видя баба си и той да не е наоколо. Последните две седмици живя в къщата й. Трябва да решим, какво ще правим по този въпрос.
— А защо да предприемаме нещо?
— Маги, ти изобщо слушаш ли ме? Те живеят заедно. Баба ми и вуйчо ти…
— По-точно: дядо-вуйчо.
— Какъвто ще да ти се пада, но те имат връзка.
— Нима? — Маги се разсмя от сърце. — Та това е чудесно!
— Чудесно ли? Това е лудост. Тя се държи като побъркана ученичка, ходи на танци, ляга си далеч след полунощ и споделя леглото си с мъж, чийто костюми са с цвят на препържени яйца.
— Значи възразяваш срещу избора му на дрехи?
— Възразявам срещу него. Няма да допусна да влезе с танцова стъпка в гостната на баба ми, сякаш мястото му е там. Не знам какво цели, но няма да допусна да се възползва от щедрото й сърце и нейната уязвимост. Ако си е въобразил, че ще сложи ръка и на едно пени от нейното състояние…
— Я спри за малко! — тя скочи като тигрица — Говориш за мои кръвни роднини, Суини.
— Не е сега моментът да проявяваш свръхчувствителност.
— Свръхчувствителност! — тя го удари по гърдите.
— Виж само кой го казва. Истината е, че ревнуваш, защото някой друг освен теб се е появил в живота на баба ти.
— Това са глупости!
— Истина е. Не мислиш ли, че е привлекателна за мъжете, и то не заради парите?
Семейната гордост го накара да изпъне гръб.
— Баба ми е красива и интелигентна жена.
— Не го оспорвам. А вуйчо ми Нийл не е с нея заради парите. Той се оттегли от бизнеса доста добре обезпечен. Е, може да няма вила във Франция и да не носи костюми, шити от проклетите англичани, но разполага с достатъчно, за да не се прави на жиголо. И няма да търпя да говориш подобни неща за роднините ми, и то под покрива на моя дом.
— Не дойдох, за да те обидя. Дойдох, защото ние двамата, като техни близки, трябва да предприемем нещо заради създалото се положение. Намислили са да пътуват за Голуей в близките дни и тъй като ще се отбият и тук, си помислих, че можеш да разговаряш с него.
— Разбира се, че ще разговарям. Той ми е роднина все пак, няма да го избягвам, я. Но няма да ти помогна да се намесиш във връзката им. Ти си сноб, Роуган, и прекалено благоразумен
— Благоразумен?
— Шашнат си от мисълта, че баба ти води богат и активен сексуален живот.
Той потръпна и изсъска:
— Моля те, дори не искам да си го представя.
— И не би трябвало, тъй като това си е нейна лична работа — на устните й заигра усмивка. — И все пак с интересно.
— Престани. — омаломощен, той се свлече на стола. — Ако има нещо, което не желая да си представям, това е двамата да бъдат заедно.
— И аз не мога да си го представя съвсем точно. Не мислиш ли, ще биха могли дори да се венчаят. Тогава с теб ще станем нещо като братовчеди — тя се разсмя и го потупа по гърба, като го видя, че се дави от възмущение. — Дали едно уиски няма да ти се отрази добре скъпи?
— Май си права. Маги… — наложи се няколко пъти да си поеме дълбоко дъх. — Маги… — извика той, защото тя вече тършуваше из кухнята — не искам тя да пострада.
— Знам — върна се с две чаши. — Именно затова не ти размазах носа, когато изприказва онези неща за вуйчо Нийл. Баба ти е прекрасна жена, Роуган и умна.
— Тя е… — най-после изрече на глас онова, което го мъчеше — … единственият човек, останал от семейството ми.
Погледът на Маги се смекчи.
— Ти не я губиш.
Той въздъхна и се загледа в чашата.
— Предполагам, мислиш, че се държа като глупак.
— Не съвсем — тя се усмихна, когато той вдигна поглед към нея. — Очаква се един мъж да бъде потресен, когато баба му си намери гадже.
Роуган трепна. Тя се разсмя.
— Защо не я оставиш да е щастлива? Ако това ще те поуспокои, ще разбера лично как стоят нещата помежду им, когато наминат.
— И това е нещо — докосна чашата й със своята и двамата едновременно отпиха. — Трябва да тръгвам.
— Но ти едва пристигна. Защо не дойдеш с мен в кръчмата да хапнем. Или… — тя го прегърна — …ще останем тук и ще огладнеем.