„Не — помисли си той, докато долепваше устни към нейните — няма да са гладни дълго.“
— Не мога да остана — остави празната чаша и я хвана за раменете. — Ако го сторя, ще се катурнем в леглото. А това нищо няма да реши.
— Няма какво да се решава. Защо така усложняваш всичко? Толкова добре си пасваме.
— Така е — обгърна лицето й с ръце. — Идеално си пасваме. Това е само една от причините да искам да прекарам остатъка от живота си с теб. Не, не се дърпай, нищо от случилото ти се не променя онова, което можем да имаме. Щом веднъж го проумееш, сама ще дойдеш при мен. Аз мога да чакам.
— Значи ще си тръгнеш и пак ще ме избягваш. С други думи: женитба или нищо?
— Женитба — той отново я целуна. — И всичко. Ще бъда в Лимерик близо седмица. В офиса ми знаят къде да ме намерят.
— Няма да се обадя.
Той прокара палец по устните й.
— Но ще искаш да го сториш. Това ми стига засега.
ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
— Упорита си като магаре, Маги.
— Знаеш ли, това сравнение започва да ми омръзва — с предпазни очила на носа, Маги експериментираше.
Нищо от това, което сътвори през последната седмица, не я удовлетворяваше. За да промени техниката на работата си, бе закрепила шест фенера — по три от всяка страна на масата — и нагорещяваше парче стъкло на открит огън.
— Ако го чуваш толкова често, значи може и да е вярно — отвърна й Бриана. — Това е нашето семейство. Можеш да жертваш една вечер за семейството.
— Не става дума за време — говореше истината, но поради някаква причина, неясна и за самата нея, имаше чувството, че времето диша във врата й и я притиска. — Защо да се подлагам на изпитанието да вечерям заедно с нея? — внимателно, със свити вежди, започна да върти размекнатото стъкло. — Нямам апетит за подобно изживяване. А и тя също.
— Няма да бъде само майка. Вуйчо Нийл и госпожа Суини също ще присъстват. Както и Лоти. Ще е невъзпитано, ако не се появиш.
— И това, освен че съм упорита като магаре, съм го чувала за себе си.
Подобно на всичко, до което се бе докоснала през последните дни и това парче стъкло отказа да следва образа във въображението й. Самата представа се замъгли — гневът и уплахата вървяха ръка за ръка. Продължаваше да работи само от инат.
— Не си виждала вуйчо Нийл от бдението за тате. А той ще доведе бабата на Роуган. Нали ми каза, че много я харесваш?
— Харесвам я — по дяволите, какво ставаше с ръцете й? Какво ставаше със сърцето й. Тя свърза едната стъклена пръчица с другата, запои ги, добави нова. — Може би една от причините, поради които не искам да бъда там, е за да не присъства тя на едно от щастливите ни семейни събирания.
Сарказмът й бе така нажежен, както и пламъците пред нея. Бриана го посрещна ледено.
— Няма да ти струва толкова много да потиснеш чувствата си за една вечер. След като вуйчо Нийл и госпожа Суини се отклоняват от пътя си, за да дойдат да ни видят, е редно да ги посрещнем. Всички заедно.
— Престани да ме тормозиш, ако обичаш. Пречиш ми. Не виждаш ли, че работя?
— Ти рядко правиш нещо друго, така че се налага да те прекъсвам, ако искам да ги кажа нещо. Ще пристигнат тук след малко, Маги и аз няма да те извиня, че не си се появила — с жест, който напомняше обичайната поза на Маги, Бриана скръсти ръце. — Ще стоя тук и ще те тормозя, докато не направиш каквото се очаква.
— Добре! Добре! За Бога! Ще дойда на проклетата вечеря.
Бриана се усмихна. Не бе очаквала друго.
— В седем и половина. Ще поднеса на гостите по-рано днес, за да имам възможност да сме сами на семейното събиране.
— Да. И колко добре ще си прекараме само.
— Всичко ще е наред, ако обещаеш да държиш отровния си език зад зъбите. Моля те единствено да положиш минимално усилие.
— Ще се усмихвам, ще бъда любезна, няма да ям с пръсти.
Маги въздъхна горчиво и вдигна очилата. Извади фигурата от пламъците.
— Какво направи?
Изпълнена с любопитство, Бриана се приближи.
— Полудях.
— Красиво е. Еднорог ли е?
— Да, еднорог… Нужно му е само малко злато тук горе и рогът ще е завършен — тя се засмя тъжно и завъртя митичната фигура във въздуха. — Извинявай, Бри. Опитах се да се пошегувам, но не излезе успешно. На себе си се подигравам. Всеки момент очевидно ще започна да правя и лебеди. Или онези малки кученца с топки на върха на опашката — тя положи фигурата настрана и загаси фенерите. — Е, толкова за днес. Няма да успея да сътворя нещо друго, така че най-добре да се явя на вечерята, която уреждаш. Господ да ти е на помощ.
— Защо не си починеш, Маги? Изглеждаш доста уморена.
— Може и да го направя. След като опаковам някои от стъклата — свали очилата и разтърка лице с ръце. Чувстваше се уморена. Неимоверно уморена. — Не се безпокой, Бри. Няма да се наложи да идваш да ме взимаш насила. Ще се появя.