— Благодаря — Бриана пресегна и стисна ръката на сестра си — Трябва да вървя вече, за да видя дали всичко е наред. Седем и половина, Маги.
— Запомних.
Вече до вратата, махна на сестра си. За да задържи мислите си върху практически неща, извади една от кутиите, които бе направила и започна да я облицова. Разгъна гофрираната хартия върху масата и погледна към полиците в дъното на работилницата. Там имаше едно-единствено произведение и то направено преди посещението на Роуган.
Високо и яко, то се устремяваше нагоре, после се извиваше и се посипваше надолу в тънки изящни разклонения, които създаваха впечатлението, че потреперват. Щеше да прилича, предположи тя, на върбата, която я бе вдъхновила да го направи. И щеше да се прекланя и едновременно с това да остава вярна на себе си. Цветът бе наситеносин в основата и избледняваше по деликатните връхчета.
Опакова го внимателно — не беше просто скулптура. Това бе последната творба, истински изтръгната от сърцето й. След това не се получаваше нищо. Ден след ден не преставаше да се труди, но постоянно се налагаше да претопява направеното. Ден след ден все по-ясно осъзнаваше обзелата я паника.
Той е виновен, каза си тя, като слагаше капака върху кутията. Той е виновен, защото я съблазни да иска слава и състояние и защото подложи суетата й на толкова грандиозен и бърз успех. Сега бе блокирала, чувстваше се пресъхнала. Пуста като кухата стъклена пръчка, която бе превърнала в еднорог.
Беше я накарал да иска прекалено много. Да желае него прекалено много. След което си отиде и я остави най-брутално да разбере какво значи да нямаш нищо.
Нямаше да се предаде. Маги си обеща поне да запази гордостта си. Докато пещта бумтеше, сякаш й се подиграваше, тя се настани на стола и усети познатите извивки.
Всичко беше само защото бе работила прекалено много. Непрекъснато се стремеше всяко следващо произведение да е по-хубаво. Напрежението от желанието да задържи успеха я бе блокирало. И толкова. Но не успяваше да прогони мисълта, че създаденото след изложбата в Париж не е задоволително. Тя не се справяше задоволително.
Никога ли нямаше отново да вдигне тръбата ей така, за удоволствие? Роуган бе променил всичко. Бе променил, както му бе казала, самата нея!
И как, чудеше се тя, е възможно един мъж да те накара толкова да го обичаш, като те избягва?
— Добре ти вървят деловите работи, нали, скъпа? — Нийл, пристегнат като кренвирш в един от ярките на цвят костюми, се усмихваше широко на Бриана. — Винаги съм твърдял, че си умно момиче. Знаеш ли, Криси, метнала се е на милата ми сестра.
— Къщата ви е чудесна — Кристин пое чашата, която Бриана й предложи. — А градината направо кара дъха на човек да секне.
— Благодаря. Доставя ми удоволствие да се занимавам с цветята.
— Роуган ми разказа колко му е харесал краткият престой тук — Кристин въздъхна и се отпусна, доволна от топлината на камината и нежната светлина на лампата. — Разбирам защо се е чувствал така добре.
— Има усет за тези неща — Нийл прегърна силно Бриана през раменете. — Носим го в кръвта си.
— Така изглежда. Познавах баба ви доста добре.
— Криси все се навърташе у нас — Нийл намигна. — Мислеше си, че не я забелязвам. А аз просто бях срамежлив.
— Никога през живота си не си бил срамежлив — обади се Кристин със смях. — Напротив, гледаше на мен като на напаст.
— Даже и така да е било, промених мнението си — наведе се напред и пред любопитния поглед на Бриана, целуна Кристин по устните.
— Нужни ти бяха повече от петдесет години.
— А на мен ми се струва, че беше вчера.
— Ами… — леко смутена, Бриана се изкашля. — Ще отида да видя… А, ето ги майка и Лоти — отбеляза тя, дочула гласове в антрето.
— Караш като слепец — негодуваше Маив. — Бих предпочела да се върна пеша в Енис, но не и отново да седна в тая кола.
— Ако мислиш, че ще се справиш по-добре — шофирай сама. Ще се почувстваш независима — очевидно равнодушна към забележката, Лоти влезе в гостната и отметна дебелия шал от раменете си. — Вечерта е малко хладна — обяви тя; бузите й бяха зачервени, а тя — усмихната.
— Да ме изведеш в такова време! Това ще ме прикове към леглото най-малко за седмица.
— Майко — Бриана изправи рамене, за да преодолее смущението си, и помогна на майка си да съблече палтото, — искам да те запозная с госпожа Суини. Госпожо Суини, това е майка ми, Маив Конканън, и нашата приятелка Лоти Съливан.
— Очарована съм да се запознаем — Кристин се надигна от стола и предложи ръка на всяка от тях. — Бяхме приятелки с майка ви, госпожо Конканън. Като момичета израснахме заедно в Голуей. Тогава се казвах Кристин Роуган.