— Ти си посветила целия си живот на това, да ме мразиш — бавно и несигурно Маги се надигна. — Знаеш ли какво ме плаши, какво дълбоко ме плаши? Мразиш ме, защото в мен виждаш себе си. Господ да ми е на помощ, ако е така.
Тя побягна от стаята и изчезна в нощта.
Най-трудно щеше да й бъде да поиска извинение. Маги го отложи и реши да се разсее, като покаже на Кристин и Нийл ателието си. На хладната утринна светлина болката от предишната вечер малко се притъпи. Успя да се поуспокои, докато обясняваше предназначението на различните инструменти, разнообразните техники и дори когато по настояване на Нийл, го напътстваше да направи първия си стъклен мехур.
— Това не е тромпет — Маги сложи ръка върху тръбата, за да му попречи да я вдигне високо. — По този начин няма да направиш нищо друго, освен да се залееш с разтопено стъкло.
— Мисля, да се придържам към играта на голф — обяви той и намигна, докато й връщаше тръбата. — Един художник в семейството стига
— Сама си правиш стъклото, така ли? — Кристин обикаляше внимателно ателието, облечена с панталон и копринена блуза. — От пясък?
— И още някои неща: сода, варовик, фелдшпат. И малко арсеник.
— Арсеник? — очите на Кристин се разшириха.
— И туй-онуй — усмихна се Маги. — Пазя рецептите си ревниво, като магьосница. В зависимост от цвета, прибавям и други химикали. Цветовете се променят при различните стъкла. Добавят се кобалт, мед, магнезий. Също карбонати и окиси. Арсеникът е отличен окис
Кристин огледа с подозрение химикалите, които Маги й показа.
— Според мен би било по-просто да се разтопи готово стъкло.
— Но тогава няма да е изцяло твое произведение, нали?
— Не си давах сметка, че трябва да си не само художник, но и химик.
— Нашата Маги винаги е била умница — Нийл прегърна младата жена през раменете. — Сара постоянно ми пишеше колко добре се справя в училище и колко е мила Бриана.
— Такива сме — засмя се Маги. — Аз съм умницата, а Бриана е милата.
— Тя пишеше, че и Бриана е умница — отвърна Нийл предано.
— Но се обзалагам, че за мен никога не е писала, че съм мила — Маги зарови нос във врата му. — Толкова се радвам отново да те видя, вуйчо. Дори не си представях, че толкова ще се зарадвам.
— Позанемарих посещенията си при вас, откакто почина Том, Маги Мей.
— Не се укорявай. Всяка от нас си имаше собствен живот. И Бри, и аз си даваме сметка, че не е лесно да се понася и не е особено приятно да ни се гостува. И още нещо… — тя се отдръпна и пое дълбоко въздух. — Искам да се извиня за снощи. Не биваше да я провокирам и не биваше да тръгвам, без да се сбогувам.
— Няма защо да се извиняваш нито ти, нито Бриана, както я уверих вече днес — Нийл погали Маги по бузата. — Маив бе решила да е в лошо настроение още преди да дойде. Ти нищо не си провокирала. Не бива да се обвиняваш, Маги, след като тя е решила да живее живота си по този начин.
— Дали да се обвинявам, или не — не знам, но съжалявам, че вечерта се провали.
— Бих я нарекла по-скоро вечер на прозрението — обади се Кристин спокойно.
— Имаш право — съгласи се Маги. — Вуйчо Нийл, чувал ли си я някога да пее?
— Да. Истински славей. И така неспокойна като онези големи котки, затворени в клетките в зоологическата градина. Тя никога не е имала лек характер, Маги. Беше щастлива само когато хората се умълчаваха, за да слушат пеенето й.
— А и появата на баща ми.
— Точно така: появата на баща ти. От приказките, които съм чувал, двамата били слепи и глухи за всичко наоколо. Но нищо чудно да са били слепи и глухи и един за друг — той прокара едрата си ръка по косата й. — Може и двамата да не са видели какво има в другия, докато не са се обвързали. А когато са видели, вероятно се е оказало по-различно от очакваното. И тя е допуснала това да вгорчи живота й.
— Мислиш ли, че ако не ме бяха създали мен, щеше да е по-различна?
Той леко се усмихна и продължи да я милва.
— Ти си изпратена от съдбата, Маги Мей. А след като се появим на света, от нас зависи какви ще бъдем.
— Изпитвам съжаление към нея — пророни Маги тихичко. — Не съм допускала, че мога да я съжалявам.
— И добре си постъпила с нея — той целуна Маги по челото. — А сега се захващай да станеш това, което искаш
— Работя по въпроса — усмихна се. — Работя усилено.
Доловила, че е настъпил подходящия момент, Кристин се обърна към вуйчо й:
— Нийл, ще ни оставиш ли за малко насаме?
— Женски приказки, така ли? — кръглото му лице цъфна от широката усмивка. — Не се притеснявайте. Аз ще отида да се поразходя.
— И така… — започна Кристин, щом вратата се хлопна зад гърба на Нийл. — Трябва да ти призная нещо. Снощи не тръгнах към гостната, както помоли Бриана. Останах, защото мислех, че ще мога да поизгладя нещата.