— Да. По-трудно от всичко, което съм правила. А теб те нямаше.
— Ето ме сега.
Беше тук. А тя не бе сигурна, че ще може да говори — толкова силно биеше сърцето й.
— Искам да ти кажа някои неща. Не знам… — тя млъкна, тъй като вратата се отвори и Мърфи влезе. — Тъкмо навреме!
Мърфи направи знак на Тим, преди да се насочи към Маги.
— Значи вече си обядвала — свойски притегли един стол, настани се до нея и взе един от пържените й картофи. — Донесе ли го?
— Да. А ти ме накара да чакам половин ден.
— Часът е едва един — докато оглеждаше Роуган, Мърфи изяде още един от картофите й. — А вие вероятно сте Суини, нали така?
— Така е.
— От костюма е — обясни Мърфи. — Маги каза, че ходите облечен сякаш всеки ден е неделя. Аз съм Мърфи Мълдун, съседът на Маги.
„Първата целувка“ — сети се Роуган и стисна протегнатата ръка така предпазливо, както стори и самият Мърфи.
— Приятно ми е да се запознаем.
— И аз се радвам — Мърфи опря стола на задните му крака, за да огледа по-добре Роуган. — Може да се каже, че съм й като брат, тъй като тя си няма мъж да я гледа.
— И няма нужда от такъв — обади се Маги. Щеше да изрита стола изпод Мърфи, ако той не бе достатъчно бърз и не го остави да стъпи и на четирите крака. — Идеално мога да се грижа за себе си, благодаря.
— Доста често съм я чувал да го казва — Роуган продължаваше да говори на Мърфи. — Но независимо дали се нуждае, или не — тя има мъж.
Съобщението премина от единия към другия. След като го обмисли за миг Мърфи, отбеляза:
— Чудесно — след това се обърна към Маги: — Донесе ли го?
— Нали ти казах, че го донесох — нетърпеливо се наведе да вдигне кутията от пода и я постави на плота помежду им. — Ако не беше слабостта ми към майка ти, щях да го разбия в главата ти.
— Тя ще ти е благодарна, че си се въздържала — докато Тим наточи още една бира, Мърфи отвори кутията.
— Чудесна е, Маги. Тя ще остане много доволна.
Роуган не се и съмняваше. Бледорозовата купа се лееше като вода, а ръбовете й завършваха като леко извити вълни. Стъклото бе така крехко, така нежно, че виждаше сянката от ръцете на Мърфи през него.
— Ще я поздравиш за рождения й ден и от мен, чуваш ли! — настоя Маги.
— Непременно — Мърфи прокара още веднъж мазолест пръст по купата и я прибра в кутията. — Петдесет лири, нали така?
— Да — Маги протегна обърната нагоре длан. — В брой.
Преструвайки се на недоволен, Мърфи се почеса но бузата.
— Доста скъпичко ми се струва за една мъничка купа, Маги Мей. Та човек дори не може да яде от нея. Но майка ми обича глупави, безсмислени предмети.
— Продължавай да говориш, Мърфи и ще вдигна цената.
— Петдесет лири! — като продължи да клати недоумяващо глава, Мърфи извади портфейла си. Отброи банкнотите и ги постави в протегната й ръка. — Нали знаеш, че цял сервиз струва толкова? Дори тенджерка с дълга дръжка в добавка.
— И тя щеше да те цапардоса по главата с нея — доволна, Маги прибра парите в джоба си. — Няма жена, която да иска тенджерка с дълга дръжка за рождения си ден, а всеки мъж, който си въобразява, че е искала точно това, си заслужава последствията.
— Мърфи? — Дейвид Райън се раздвижи на стола. — Ако си приключил със сделката, имаме един въпрос към теб.
— Тогава ще трябва да отговоря — взимайки чашата с бира, Мърфи се надигна. — Костюмът ви наистина е чудесен, господин Суини.
Той се отдалечи, за да уреди облога с Бренан.
— Петдесет лири? — промърмори Роуган, като кимна към кутията, която Мърфи бе оставил. — Ти и аз прекрасно знаем, че можеш да получиш поне двадесет пъти повече.
— Какво от това? — станала моментално отбранителна, тя избута чашата с бира настрана. — Това е мое творение и ще поискам за него колкото реша. Ти разполагаш с онзи гнусен договор, който ти дава правата върху работите ми, Суини и, ако искаш, можеш да ме съдиш за това, че го нарушавам, но няма да получиш купата!
— Не исках…
— Дадох дума на Мърфи — продължи да фучи тя. — И изпълних обещанието си. Ще си получиш проклетите двадесет и пет процента от петдесетте лири. Но ако реша да направя нещо за приятел…
— Не те упреквах — той обви с ръце вдигнатия й заплашително юмрук. — Казах го като комплимент. Имаш щедро сърце, Маги.
С тези думи той я обезоръжи и тя само въздъхна.
— В договора пише, че разполагаш с всичко, което направя.
— Така пише — съгласи се той. — Но, предполагам, че ще продължиш да негодуваш и в същото време тайно ще раздаваш на приятелите си подаръци — тя го погледа толкова гузно изпод мигли, че той се засмя. — Виждам, че през последните месец-два съм могъл да те осъдя няколко пъти. Но можем да сключим странична сделка. Няма да взема полагащите ми се проценти от твоите петдесет лири, а ти ще направиш подарък на баба ми за Коледа.