До вратата имаше навес, където бяха наредени брикети от торф. На тях бе облегнато старо колело със спукана гума, до него се валяха потънали в кал маратонки.
Потропа наново и тогава чу зад гърба си звуци, идващи от бараката, която току-що забеляза. Постоянното и ниско буботене напомняше звуците на океана. От комина към оловното небе се виеше пушек.
Постройката имаше доста прозорци и независимо от хладния ден, няколко зееха отворени „Най-вероятно работилницата й“ — помисли си той. Роуган се отправи натам, доволен, че все пак я беше открил. Предвкусваше изхода на предстоящата им среща.
Почука и без да получи отговор, бутна вратата. Нужно му беше известно време, за да прецени колко е горещо, да усети острите миризми и да види дребната жена, седнала на дървен стол с дълга тръба за духане на стъкло в ръце.
Представи си феи и горски духове.
— Затвори вратата, по дяволите. Става течение.
Несъзнателно се подчини, но трепна от острия той на разпореждането. Не се стърпя да отбележи:
— Прозорците са отворени.
— Вентилация. Течение. Идиот.
Не каза дума повече, нито погледна към него, прикрепи тръбата към устните си и духна.
Захласнат, той наблюдаваше как мехурът започва да придобива форма. „Какъв прост процес — помисли си той — дъх и разтопено стъкло.“ Пръстите и сръчно въртяха тръбата, извиваха я, преодоляваха земното притегляне, използваха го, докато се получи желаната форма.
Докато работеше, тя изобщо не помисли за посетителя. Прихвана балона с клещи и направи плитък улей там, където свършваше тръбата. Предстояха още процеси, може би десетки, но тя вече виждаше завършеното произведение, сякаш лежеше в ръката й, хладно и плътно.
Мушна балона под повърхността на разтопеното стъкло в пещта, за да загребе още. Върна се до пейката и завъртя излятото върху дървото стъкло, за да го изстуди и да оформи „кожата“. През цялото време тръбата не спираше да се движи, уверено контролирана от ръцете й, така, както първите стъпки бяха контролирани от дъха й.
С безкрайно търпение и изключително съсредоточена, тя повтори процедурата няколко пъти, Роуган стоеше до вратата, без да откъсва поглед. Жената гребваше нови и нови количества разтопено стъкло, а формата набъбваше в ръцете й. Времето минаваше, а тя не отронваше дума. Най-сетне той свали мокрото си палто и остана да чака.
Стаята бе топла от запалената пещ. Имаше чувството, че от дрехите му се вдига пара. Тя изглеждаше напълно безразлична, отдадена на заниманието си, посягаше ту към един, ту към друг инструмент, но едната и ръка неизменно въртеше тръбата.
Столът, на който седеше, очевидно бе ръчно скован — с дълбока седалка и дълги странични облегалки с безчет куки за различните инструменти. Наоколо имаше кофи с вода, пясък и горещ восък.
Взе някакъв инструмент, според Роуган остри щипци и хвана с тях ръба на съда, който ваеше. В първия момент изглеждаше, че ще го пробият — стъклото толкова приличаше на вода, но тя издърпа формата с тях, удължи я, изтъни я.
Стана за пореден път и той се накани да заговори, но звукът, който тя издаде, приличаше повече на изсумтяване и го накара да вдигне вежди и да запази мълчание.
Добре, реши той Ще прояви търпение. Час, два, колкото се наложи. След като тя издържа тази ужасна температура, защо да не може и той?
Очевидно тя дори не я усещаше; толкова бе захласната. Гребна още един път разтопено стъкло и го добави към основната форма. Щом горещото стъкло размекна стената, тя я бодна с остра пила покрита с восък.
Нежно, нежно.
Пламъци лумнаха под ръката й, докато восъкът изгаряше. Точно сега се налагаше да побърза, за да предотврати залепването на инструмента в стъклото. Един точен натиск и щеше да получи желаният ефект. Вътрешната стена се допря до външната обвивка, двете се сляха и създадоха вътрешна форма.
Стъкло в стъкло. Прозрачно и течно.
Жената почти се усмихна.
Преди да сплеска дъното с лопатка, внимателно наду отново формата. Окачи съда на гореща кука. Топна пилата в кофата с вода и покана гърлото на съда. След това с удар, който накара Роуган да подскочи, перна с пилата тръбата за духане. Сега съдът висеше на куката, пъхна пилата в пещта, за да я нагрее. Пренесе съда до пещта за каляване и рязко удари куката с пилата, за да освободи съда.
Нагласи часовника и температурата и се запъти към малкия хладилник.
Беше толкова нисък, че се наложи да се наведе. Роуган наклони глава, за да я огледа по-добре. Торбестите панталони бяха почти протрити на няколко заинтригуващи места. Тя се изправи, обърна се и метна към него кутия с безалкохолно питие.