— Почакай да те поканя — сряза го тя и затвори вратата зад гърба му.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
В пансиона „Блакторн“ кифличките винаги бяха топли, цветята — неизменно свежи, а чайникът постоянно къкреше. Макар сезонът за гости да не бе още открит, Бриана Конканън се погрижи за удобството на Роуган със същото внимание и по същия начин, с които бе посрещала всички посетители от първото лято след смъртта на баща си.
Предложи му чай в спретнатата, блеснала от чистота гостна, където весело лумтеше огън, а пълната с фрезии ваза изпълваше помещението с аромат.
— Ще поднеса вечерята в седем, ако ви е удобно, господин Суини.
Вече съобразяваше как да увеличи порциите от пилето, което възнамеряваше да сготви, та да нахрани още едно гърло.
— Много добре, госпожице Конканън — той отпи от чая и откри, че е чудесно запарен — нещо доста по-различно от изстудената, подсладена със захар напитка, която Маги му подхвърли. — Къщата ви е великолепна.
— Благодаря — тя беше, ако не единствената й гордост, то поне единствената й радост. — Ако се нуждаете от нещо, каквото и да било, потърсете ме.
— Дали бих могъл да ползвам телефона?
— Разбира се.
Тя понечи да излезе, за да го остави сам, но той неволно вдигна ръка — с жест на човек, служил в армията.
— Тази ваза е изработена от сестра ви, нали?
Изненадата на Бриана пролича единствено по мигновеното разширяване на очите й.
— Да. Познавате ли произведенията на Маги?
— Да. Самият аз притежавам две. И току-що закупих още едно, веднага след като бе сътворено — отпиваше от чая, без да спира да изучава Бриана. Бе така различна от Маги, както всяко нейно творение се отличаваше от друго. Което означаваше, предположи той, че сестрите си приличат някъде дълбоко; там, където окото не долавя разликата. — Идвам от ателието й.
— Вие сте били в ателието на Маги? — само невероятната изненада накара Бриана да зададе с такива недоумяващи нотки в гласа подобен въпрос на госта. — Вътре!
— Толкова ли е опасно?
Бегла усмивка премина по устните на Бриана и озари лицето й.
— Изглеждате ми здрав и читав.
— И така може да се каже. Сестра ви е невероятно талантлива личност.
— Така е.
Роуган долови същите нотки на гордост и раздразнение, които чу за пръв път, когато Маги заговори за сестра си.
— Притежавате ли и други нейни творби?
— Няколко. Донася ги тук от време на време, когато е в настроение. Ако не ви е необходимо нещо друго в момента, господин Суини, ще се погрижа за вечерята.
Останал сам, Роуган продължи да се наслаждава на великолепния чай. „Интересна двойка представляват сестрите Конканън“ — помисли си той. Бриана бе по-висока, по-стройна и определено по-красивата. Косата й, златисто червеникава, а не огненочервена, падаше на меки къдрици върху раменете. Очите й бяха големи, бледозелени и почти прозрачни „Спокойна — каза си той, — дори някак отнесена.“ Чертите й бяха по-фини, фигурата — по-изящна и ухаеше на диви цветя, а не на пот и пушек.
Като цяло тя бе много по-близо до идеала му за жена.
И въпреки това откри, че мисълта му се връща към Маги и стегнатото й тяло, към пълните с различни настроения очи, към непостоянния й нрав. „Артисти — помисли си той — с тяхното его и липса на сигурност, които се нуждаят от напътствия, от здрава ръка.“ Плъзна поглед по розовата ваза — стъклените плетеници се виеха от основата до гърлото. Той очакваше с нетърпение да започне да насочва Маги Конканън.
— Тук ли е той? — Маги се измъкна от дъжда, за да попадне в топлата, ухаеща на вкусно кухня.
Бриана продължи да бели картофи. Не бе изненадана от посещението.
— Кой „той“?
— Суини — Маги пристъпи към плота, грабна един морков и го заръфа. — Висок, тъмен, красив и съблазнителен като греха. Няма как да не го забележиш.
— В гостната е. Вземи си чаша чай и иди да му правиш компания.
— Не желая да разговарям с него — Маги седна на кухненския шкаф и кръстоса глезени. — Бри, скъпа, интересува ме твоето впечатление от него.
— Възпитан е и говори културно.
Маги забели очи:
— Точно като момчето, което се грижи за олтара в църквата.
— Той е гост в моя дом…
— Който си плаща.
— … и не възнамерявам — продължи Бриана, без да спира — да клюкарствам зад гърба му.