— Но не можеш да живееш и без смях, както иска тя. Той умееше да живее. И сега нашето семейство като че ли е по-мъртво, отколкото е той.
— Тя е болна — сряза я Бриана.
— Прави се на такава вече двадесет години. И ще продължи да се преструва, докато се грижиш за нея и й угаждаш във всичко.
Маги казваше истината, но това, че го съзнаваше, още не променяше сърцето на Бриана.
— Тя е наша майка.
— Да, така е — Маги допи бирата и остави кутията настрана Вкусът на малца се бореше с горчилката върху езика й. — Продадох още една творба. Ще ти дам пари до края на месена.
— Благодарна съм ти. И тя ти е благодарна.
— Как ли пък не! — Маги погледна сестра си и в очите й се четеше цялата страст, гняв и обида, които изпитваше. — Не го правя заради нея! Когато събера достатъчно, ще наемеш медицинска сестра и ще я настаниш в неин собствен дом!
— Не е нужно…
— Напротив — сряза я Маги. — Така се уговорихме, Бри. Няма да стоя и да гледам как й играеш по гайдата до края на дните си. Медицинска сестра и къща в селото!
— Ако тя иска.
— Ще го получи. — Маги наведе глава настрана и изрече обвинително: — Снощи те държа до късно.
— Беше неспокойна — смутена, Бриана се обърна и се захвана с пилето. — Главоболието пак не й даваше мира.
— А, да — Маги добре познаваше главоболията на майка си и времето на тяхното появяване. Започнеше ли да губи в спор, Маив моментално получаваше главоболие. Излезеше ли семейството на излет, който не и харесваше, пулсирането започваше.
— Знам каква е, Маги — опълчи се Бриана и почувства, че започва да я боли глава, — но това не я прави по-малко моя майка.
„Светица Бриана“ помисли си Маги отново, но с привързаност. Сестра й, макар и по-малка от нейните двадесет и осем години, които щеше да навърши тази година, винаги поемаше отговорността.
— Не можеш да се промениш, Бри — заяви Маги, като прегърна сестра си сърдечно. — Тате все разправяше, че ти си добрият, а аз — лошият ангел. В едно нещо да е прав и той — за миг тя притвори очи.
— Кажи на господин Суини да намине към мен сутринта. Ще разговарям с него.
— Ще го оставиш да те управлява, така ли?
Думите сякаш зашлевиха Маги.
— Ще разговарям с него — повтори тя и излезе в дъжда.
Ако Маги имаше някаква слабост, това бе семейството. Именно тази слабост я бе държала будна до късно среднощ и я бе будила в студената, мрачна зора. За околния свят предпочиташе да се прави, че се интересува единствено от себе си и изкуството си, но зад фасадата се криеха постоянната обич към семейството и досадните, често горчиви задължения, свързани с него.
Щеше й се да откаже на Роуган Суини, първо, по принцип. Изкуство и бизнес според нея не можеха и не биваше да се смесват. Второ, искаше да му откаже, защото такъв, какъвто беше — богат, самоуверен и със синя кръв — я дразнеше. Трето, и най-вече, искаше да му откаже, защото в противен случай би означавало да признае, че й липсва вещината да се справя със своите дела.
О, именно тази причина я стягаше за гърлото.
Нямаше да откаже предложението му. Взе това решение някъде през дългата и неспокойна нощ и възнамеряваше да позволи на Роуган Суини да я направи богата.
Не че не можеше да се издържа сама, и то не зле. Та нали точно това правеше от пет години насам. Пансионът на Бриана работеше достатъчно успешно и поддържането на двете къщи не бе чак такова бреме. Но двете, дори и заедно, не можеха да си позволят да поддържат трета.
Целта на Маги, нейният Свещен Граал, бе да успеят да настанят майка им в самостоятелен дом. Ако Роуган ще разчисти пътя, за да осъществи замисъла, бе готова да преговаря с него. Та тя бе готова да преговаря и с дявола за това!
Но можеше да стане така, че дяволът да съжалява за сделката.
Дъждът продължаваше да ръси неспирно, а Маги си приготвяше чай в кухнята. И кроеше планове.
„С Роуган Суини ще трябва да действам ловко — мислеше си тя. — С добре премерено творческо презрение и с женско ухажване.“ Презрението не беше проблем но второто щеше да й се удаде трудно.
Положи усилия да си представи как Бриана готви, как се занимава с градината или седи свита до камината с книга в ръка. И всичко това без хленченето и непрекъснатите капризи на майка им. Пълна идилия Бриана ще се омъжи, ще роди деца. Маги знаеше заветната мечта на сестра си. И щеше да остане закътана в сърцето й, защото върху Бриана лежеше отговорността да се грижи за хроничен хипохондрик.
Маги не разбираше нуждата на сестра си да се обвърже с мъж и половин дузина деца, но тя щеше да направи всичко възможно Бриана да осъществи мечтата си.
Съществуваше вероятността, макар и слаба, тъкмо Роуган Суини да влезе в ролята на феята, способна да превърне този блян в реалност.