Почукването на вратата бе рязко и нетърпеливо „Феята пристига — помисли си Маги, докато отиваше да отвори — но едва ли ще влезе с ангелски прах и цветни светлини.“
Открехна вратата и не можа да сдържи усмивката си бе точно толкова мокър, колкото вчера и също толкова елегантен за миг й хрумна дали не е спал с костюм и връзка.
— Добро ти утро, господин Суини.
— И на теб, госпожице Конканън.
Влезе вътре, за да се скрие от дъжда и мъглата.
— Дай палтото да го сложа до огъня. Дано изсъхне поне малко.
— Благодаря — той се съблече и се загледа как тя поставя мократа дреха на стола до огъня. Очевидно днес бе по-различна. Дружелюбна. Видимата промяна го накара да застане нащрек — В Клар постоянно ли вали?
— През пролетта се радваме на хубаво, меко време. Не се безпокой, господин Суини. Дори кореняк дъблинчанин няма да се стопи от нашия западен дъжд — тя се усмихна бързо и чаровно, но очите и останаха дяволито развеселени. — Приготвям чай. Искаш ли?
— Да.
Но преди да направи и крачка към кухнята, той я хвана за ръката. Вниманието му не бе насочено към нея. Той оглеждаше скулптурата на масата до тях — източена, лъкатушна дъга в ледено синьо. Цвят на арктическо езеро. Стъкло се вкопчваше в стъкло на талази при върха и оттам потичаше надолу като течен лед.
— Интересно парче — изкоментира той.
— Наистина ли? — Маги се пребори с желанието да отблъсне ръката му. Той я държеше леко, но с някакъв подтекст на притежание я караше да се чувства изключително неловко. Долавяше мириса му — едва доловим дъх на одеколон, вероятно го употребяваше след бръснене, примесен с аромат на сапун, явно използван под душа. Той прокара върха на пръста си по дължината на извитото стъкло, а тя се улови, че потиска обзелата я тръпка. За миг, глупав, разбира се, изпита усещането сякаш бе прокарал ръка от гърлото към корема й.
— Определено женствено — промърмори той. Очите му не се откъсваха от стъклото, ала той цялостно улавяше нейното присъствие — напрегнатата й ръка, краткотрайния трепет и опита й да го потисне, загадъчното, диво ухание на косите й. — И същевременно могъщо. Като жена, която се готви да се отдаде на мъж.
Смути се, защото бе абсолютно прав, но все пак попита.
— Нима има мощ, когато човек се предава?
Тогава той прикова бездънните си сини очи върху лицето й. Ръката му продължаваше да държи нейната.
— Нищо не е по-могъщо от жена, която в следващия миг ще се отдаде — той отново погали стъклото. — Ти очевидно го съзнаваш.
— А мъжа?
На устните му се появи усмивка. В този миг хватката му напомняше по-скоро помилване. И молба.
— Това, Маргарет Мери, зависи от жената.
Усетила сексуалния подтекст, тя не помръдна, но с леко кимване на глава даде да се разбере, че го е схванала.
— Е, поне за нещо сме на едно мнение: сексът и мощта зависят от жената.
— Изобщо не съм казал подобно нещо, дори не го мисля. Какво те накара да сътвориш подобно нещо?
— Трудно е да обясниш изкуството на човек, отдаден на бизнес.
Готвеше се да отстъпи назад, но пръстите му се впиха около ръката й.
— Опитай.
Маги почувства, че я обзема раздразнение.
— Просто ми хрумва, това е. Не е свързано с предварителен замисъл или план. Свързано е с емоциите, със страстите, а не с практични неща или с печалбата. Иначе щях да произвеждам малки стъклени лебеди за сувенирните магазини. Господи, само като си помисля за това.
Усмивката му стана забележима:
— Да, наистина ужасяващо, за щастие не се интересувам от малки стъклени лебеди. Но не се отказвам от чая.
— Ще го пием в кухнята — тя понечи да тръгне, но той отново я задържа, гняв като светкавица проблесна в очите й: — Застанал си на пътя ми, Суини.
— Напротив, готвя се да го разчистя за теб — той я пусна и безмълвно я последва в кухнята. Нейната къщурка далеч не притежаваше провинциалния уют на пансиона „Блакторн“. Липсваха богатите миризми на печива, гостоприемно очакващи те възглавнички, блестящите дървени повърхности. Обстановката бе по-скоро спартанска само най-необходимото, и то в безпорядък. И тъкмо затова безразборно разхвърляните и творения ставаха още по-ефектни и впечатляващи.
Почуди се къде ли спи и дали леглото й е така меко и примамливо, като онова, в което той прекара нощта. Дали щеше да го сподели с нея? Не, не дали, поправи се той. Кога.
Маги сложи на масата чайника и две плътни керамични чаши.
— Хареса ли ти в пансиона „Блакторн“? — осведоми се тя, докато наливаше чая.
— Определено. Сестра ти е чаровница, а ястията й забележителни.