Обичта й към него лумна отново — един пламък, който сгряваше дълбоко и никога не угасваше. Той вдигна ръка от облегалката и я притисна плътно към себе си Устните му леко докоснаха слепоочието й.
Песента свърши. Тя целуна ръката му.
— Знаех, че ще си тук.
— Как разбра, че мисля за теб, Маги, обич моя?
— Сигурно, защото и аз мислех за теб.
Облегна се назад и му се усмихна. Беше дребен, но як. Като недорасъл бик, уточняваше той с гърлен смях. Тогава бръчиците около очите му се увеличаваха и ставаха по-дълбоки. А Маги примираше — струваше й се още по-привлекателен. Някога косата му бе възхитително огнена и гъста. С времето малко пооредя и сивото се примеси с червеното. За Маги той бе най-пленителният мъж на света.
Това бе баща й.
— Тате — обади се тя, — имам новина.
— Знам. Изписано е на лицето ти.
Намигна и дръпна шапката й. Косите й се разпиляха по раменете като червен водопад. Обичаше да ги гледа как проблясват и искрят. Все още помнеше, когато я взе на ръце за първи път: личицето й бе сбръчкано от бушуващия в нея живот, размахваше свити юмручетата, а косата й блестеше като нова монета.
Не се разочарова, че няма син. Смирено прие дарената му дъщеря.
— Донеси на момичето ми питие, Тим.
— Ще пия чай — провикна се тя. — Навън е страшен студ. — След като бе пристигнала, искаше да съобщи новината бавно, да й се наслади. — Сигурно затова си тук на топло, да пийнеш и да попееш, Мърфи? Кой топли кравите ти?
— Топлят се една друга — не й остана длъжен той. — А ако времето се задържи такова, на пролет ще имам повече телета, отколкото мога да отгледам. През дългите зимни вечери добитъкът прави същото, което и хората.
— Седят пред камината с хубава книга в ръка, така ли? — попита Маги.
Всички в кръчмата се разсмяха. За никого не бе тайна, че четенето не е сред любимите занимания на Мърфи, но това не го смущаваше особено.
— Е, опитах се да ги въведа в насладата на литературата, но кравите предпочитат да гледат телевизия — той чукна празната си чаша по плота на бара. — А и дойдох тук на тихо. Вкъщи все чувам как пещта ти бумти денем и нощем. Защо не си у дома, да се занимаваш със стъклото си?
— Тате — Маги хвана баща си за ръка, — искам да кажа първо на теб. Сутринта занесох няколко парчета в магазина Макгинис в Енис.
— Тъй ли? — той извади от устата си лулата и я изтръска — Трябваше да ми кажеш. Щях да дойда да ти правя компания.
— Исках да съм сама.
— Малката ми отшелничка — перна я лекичко по нослето той.
— Тате той ги купи — очите й зелени като на баща й светеха — Купи и четирите. Всичко, което занесох. Плати ми веднага.
— Наистина ли, Маги? — той скочи, повлече я след себе си и я завъртя. — Дами и господа, чуйте. Моята дъщеря, моята Маргарет Мери, е продала произведенията си от стъкло в Енис.
Последва бързо, спонтанно ръкопляскане и порой въпроси.
— В магазина на Макгинис — обясняваше тя. — Четири парчета. Иска да види и други. Две вази, купа и последното може да се нарече тежест за затискане хартия.
Тим сложи на бара две чаши с уиски за нея и баща й.
— Добре тост за Том Конканън, който вярваше в мен.
— А, не Маги — баща и поклати глава, в очите му проблесна сълза.
— За теб. Само за теб — той чукна чашата й и отпи. — Изсвири нещо, Мърфи. Искам да танцувам с дъщеря си.
Мърфи засвири жига. Сред радостни възгласи и ръкопляскания. Том подхвана танца с дъщеря си. Със зачервено от готвенето лице Дирдри излезе от кухнята, бършейки ръце в престилката и повлече мъжа си пред бара. После Мърфи засвири друг танц, без да спира, премина на трети, а Маги сменяше партньор след партньор, докато не я заболяха краката.
В кръчмата продължаваха да идват посетители било да послушат музика, било да си потърсят компания. Новината се разнесе. До вечерта всички в радиус от двадесет километра щяха да я знаят.
Тъкмо за такава слава мечтаеше тя. Но тайно се надяваше и на още.
— Стига ми — задъхано рече Маги, отпусна се на сто да и отпи от студения чай. — Сърцето ми ще се пръсне.
— И моето. От гордост за теб — усмивката на Том бе ласкава, но очите — малко мътни. — Да отидем да кажем на майка ти, Маги. И на сестра ти.
— Ще кажа на Бриана довечера.
При споменаването на майка им настроението на Маги видимо се промени.
— Добре — той посегна и я погали по бузата. — Днес е голям ден за теб Маги Мей и нищо няма да го помрачи.
— Денят е голям и за двама ни. Никога нямаше да надуя първото си стъклено балонче, ако не беше ти.
— Тогава ще го отпразнуваме заедно, само двамата, поне за известно време — за миг му се стори, че се задушава. Зави му се свят стана му лошо, нещо сякаш щракна в главата му. После погледът му се проясни. „Въздух помисли си той, Имам нужда от въздух.“