Маги се размекна и сложи три щедри лъжици захар в чашата си.
— Бри е къщовница в най-добрия смисъл на думата. Направи ли ти от славните си кифли със стафиди за закуска?
— Изядох две.
Маги се почувства успокоена. Кръстоса крака, бе обула ботуши.
— Според баща ни тя е истинско злато, а при мен е повече шумотевица. Опасявам се, че тук няма да ти бъдат поднесени домашно приготвени кифлички, Суини, но вероятно ще открия пакет бисквити.
— Няма нужда.
— Сигурно предпочиташ веднага да се заловим с деловите въпроси? — полюбопитства Маги и обгърнала чашата с две ръце, се наведе напред. — Как ще реагираш, ако ги съобщя, че предложението ти въобще не ме интересува?
Роуган обмисляше отговора, докато отпиваше от силния черен, не подсладен чай.
— Просто лъжеш, Маги — усмихна се той, защото забеляза лумналите в очите й пламъци. — Ако не се интересуваше, нямаше да приемеш да се видим тази сутрин. И определено нямаше да ме допуснеш да пия чай в кухнята ти — той вдигна ръка, преди тя да успее да заговори. — Но да приемем, че наистина не те интересува.
„Умен мъж“ — помисли си тя донякъде умилостивена. Но умниците са опасни.
— Нямам никакво желание да се снабдя с продуцент, мениджър, или с някого, който да ме ръководи.
— Рядко желаем онова, от което се нуждаем — наблюдаваше я над ръба на чашата и продължи да я преценява дори след като с наслада забеляза как скулите й леко поруменяват и подчертават още по-силно зелените й очи — Защо да не ти обясня по-ясно? Твоето изкуство е твое царство. Не възнамерявам по никакъв начин да се бъркам в творчеството ти тук, в ателието Ще създаваш онова, което си вдъхновена да сътвориш, и то — когато си вдъхновена да го сториш.
— А ако моите работи не са по вкуса ти?
— Показвал съм и съм продал множество произведения, които не бих желал да са в дома ми. Това е то, бизнесът, Маги. И както аз няма да се бъркам в изкуството ти, така и ти няма да се месиш в бизнеса ми.
— Няма да имам право да кажа кой ще купи мое произведение?
— Никакво — отвърна и той чистосърдечно. — Ако се чувстваш емоционално привързана към някоя творба, просто ще трябва да го преодолееш или да я запазиш за себе си. След като обаче попадне в мои ръце — става моя.
Тя стисна зъби.
— И всеки с пари може да я притежава?
— Точно така.
Маги стовари чашата на масата, скочи и започна да тъпче напред-назад. Цялото й тяло бе динамика. Роуган бе по-скоро възхитен: ръце, крака, рамене се движеха в ритмичен гняв. Той допи чая и се облегна назад, за да се наслади на представлението.
— Откъсвам нещо от себе си, създавам го, превръщам го в материя, в нещо осезаемо, истинско и някой идиот от Кери или Дъблин или, не дай Боже, от Лондон, влиза и го купува за рождения ден на съпругата си, без да има ни най-малка представа какво представлява или какво значи?
— Винаги ли изграждаш лични взаимоотношения с тези, които купуват твои творби?
— Поне знам кой ги купува, къде отиват. „В повечето случаи“ — добави тя мислено.
— Държа да ти напомня, че купих две твои произведения, преди да се запознаем.
— Така е. И виж докъде стигнах.
„Темпераментна е“ — помисли си той и въздъхна Колкото и дълго да бе имал работа с художници, все не ги разбираше.
— Маги — захвана Роуган с желание да се придържа към разумния той. — Трябва ти мениджър, точно за да се избавиш от тези тревоги. Няма да имаш грижа за продажбите, ще се занимаваш единствено с творчество. Разбира се, ако някой от Кери, Дъблин, и, не дай Боже, от Лондон, влезе в някоя от моите галерии и прояви интерес към твое произведение, ще си го получи — стига да плати цената. Няма да се интересувам кой е или какъв е. И до края на годината с моя помощ ти ще станеш богата жена.
— Смяташ, че искам това ли? — попита тя обидена и гневна — Нима си въобразяваш, Роуган Суини, че всеки ден се захващам с работата си, като предварително съм пресметнала, каква печалба ме чака?
— Ни най-малко. И точно затова се появявам аз. Ти си изключителен творец, Маги и с риск да възпламеня и без това титаничното ти его, ще призная — направо бях запленен, когато за пръв път видях работите ти.
— Да допуснем, че си проявил вкус — отвърна тя, свивайки рамене.
— И други са ми го казвали. Опитвам се да ти внуша следното — твоето творчество заслужава повече, отколкото му отдаваш в момента. Ти заслужаваш повече, отколкото сама можеш да си представиш!
Тя се облегна на масата и го погледна с присвити очи.
— И ти ще ми помогнеш да изкарам повече единствено заради доброто си сърце?
— Сърцето ми няма нищо общо с това. Ще ти помогна, защото твоето изкуство ще допринесе за престижа на моите галерии.