— И за кесията си.
— Искам някой ден да ми разкриеш къде се корени презрението ти към парите. Впрочем чаят ти изстива.
Маги въздъхна. Очевидно не се справяше добре със задачата да го ласкае и затова подхвана отново:
— Роуган — усмихна се тя, — убедена съм, че добре си вършиш работата. Твоите галерии се славят с качество и почтеност, които, убедена съм, са отражение на самия теб.
„Бива си я — помисли си той, прокарвайки език по зъбите си. — Много си я бива.“
— Да, надявам се, да е така.
— Без съмнение, всеки творец би бил щастлив да му обърнеш внимание. Но аз просто съм свикнала да уреждам нещата си сама. Целия процес от издухването на стъклото до продажбата на готовото произведение или до полагането му в ръцете на някого, когото познавам и му имам доверие, че ще го продаде добре. А теб не те познавам.
— Нито ми имаш доверие?
Тя вдигна ръка в знак на несъгласие, но бързо я отпусна.
— Бих била глупачка да нямам вяра в галериите „Уърлдуайд“. Но ми е трудно да си представя контакти от такъв мащаб. Аз съм проста жена.
Неговият спонтанен и гръмогласен смях я накара да примигне. И преди да успее да се съвземе, той се наведе напред и я хвана за ръката.
— О, не, Маргарет Мери. Проста е последното нещо, което можеш да кажеш за себе си. Ти си предпазлива, упорита, блестяща, с изблици на лошо настроение и красива. Но не и проста!
— Уверявам те, че съм такава — тя издърпа ръката си и се помъчи да не се поддаде на чара му. — Познавам се по-добре, отколкото ти ме знаеш или някога ще ме опознаеш.
— Всеки път, щом сътвориш някоя от своите скулптури, ти всъщност крещиш на човечеството. Ето ме, аз съм. Поне за момента. Това прави изкуството ти толкова истинско.
Не бе в състояние да спори с него. Не бе очаквала да чуе подобни неща от човек с неговия произход. Да печелиш пари чрез продажба на изкуство още не означаваше, че го разбираш А той очевидно имаше отношение към изкуството.
— Проста жена съм — повтори тя, обзета от желание да го предизвика да й се противопостави отново. — И предпочитам да си остана такава. Ако склоня да ми станеш мениджър, ще има правила. Диктувани от мен.
Беше я спечелил и го знаеше. Но умният посредник винаги е нащрек. Затова попита:
— И какви са те?
— Няма да участвам в рекламни кампании, ако не ми харесват. И отсега заявявам, че няма да ми харесат.
— Да. Това само ще добави още един щрих към тайнствеността, нали?
За малко да не се изкиска, преди да продължи:
— Не желая да се обличам като модна празноглавка за откриването на изложбите… Ако изобщо присъствам.
— Убеден съм, че чувството ти за стил ще отразява артистичната ти натура.
Не схвана дали е обида, или не.
— И няма да се държа благовъзпитано с хората, ако не го желая.
— Говори за темперамента ти отново — за твоята артистичност — той вдигна чашата си с чай като за тост. — Това би трябвало да увеличи продажбите.
Макар и поразвеселена, тя се облегна назад и скръсти ръце на гърдите си.
— Никога, никога няма да направя дубликат или да изпълня поръчка заради нечия прищявка.
Той се намръщи и сведе глава.
— За последното може и да не се споразумеем. Така ми се иска да ми направиш еднорог със злато по върха на рога и около копитата. Много изискано ми се струва.
Тя изхихика, след което се предаде и гръмогласно се разсмя. Накрая обяви:
— Добре, Роуган. Може да стане чудо и да успеем да работим заедно. Как точно ще го сторим?
— Ще приготвя договори, „Уърлдуайд“ ще притежава изключителните права над произведенията ти.
При тези думи тя трепна. Имаше чувството, че предава част от себе си. Вероятно най-добрата част.
— Изключителните права върху неща, които реша, че искам да продавам.
— Разбира се.
Тя се загледа към полята през прозореца зад него. Някога, отдавна, също като творбите си, ги чувстваше свои. А сега бяха само част от прекрасната гледка.
— Какво друго?
Той се поколеба. Тя бе станала непоносимо тъжна.
— Това няма да промени твоята работа. Няма да промени твоята същност.
— Грешиш — промърмори тя. Направи усилие, разтърси глава и отново се загледа в него. — Казвай какво друго?
— До два месена искам да организирам изложба в дъблинската галерия. Естествено, ще трябва да видя какво си направила през това време. Поемам грижата за пренасянето на произведенията. Ще ме държиш в течение какво точно правиш през следващите няколко седмици. Ще определим цените. Не откупените бройки ще останат изложени в Дъблин и в другите ми галерии.
Тя си пое дълбоко дъх, за да се успокои:
— Бих предпочела да не наричаш творбите ми „бройки“. Поне не в мое присъствие.