И сега не го оплакваше, просто седеше на тревата до него; беше обвила с ръце вдигнатите си към брадичката колене. Слънчевите лъчи пронизваха облаците и позлатяваха гробовете, а вятърът ухаеше на полски цветя.
Не донесе цветя. Никога не го правеше. Бриана бе засадила цяла градинка наоколо. Започнеше ли пролетта да сгрява земята, гробът разцъфваше в красиви багри.
По игликата се показваха нежни пъпки. Мъничките главици на кандилката се полюляваха сред крехките стъбълца на ралицата и ранилиста. Загледа се как една сврака прелита над надгробните камъни и се понася към нивите. Сети се за суеверието, че ако видиш сврака, не е на добро и затърси в небето втора, която щеше да е за щастие.
Наблизо пърхаха пеперуди. Изящните им безшумни крилца проблясваха. Наблюдава ги известно време: наслаждаваше се на шарките и движенията им. Близо до морето нямаше къде да го погребат, но тук сигурно щеше да му хареса.
Маги се отпусна назад, облегна се удобно на надгробната плоча и затвори очи.
„Ще ми се да си още тук — помисли тя, — за да ти разкажа какво правя. Не че бих се възползвала от съветите ти, нали знаеш, но все пак хубаво е да ги чуя.
Ако Роуган Суини е човек на думата — а не виждам защо да не е — ще бъда богата. Щеше да ти хареса, нали? Ще имам достатъчно пари да отвориш собствена кръчма, както си мечтаеш открай време. О, как не те биваше за фермер, скъпи. Но беше най-добрият баща. Най-добрият!“
Тя правеше всичко възможно, за да изпълни обещанието, което му бе дала. Грижеше се за майка си и сестра си и следваше гласа на сърцето си.
— Маги.
Отвори очи и видя Бриана. Спретната, както винаги забеляза тя, докато я оглеждаше — с гладко сресана коса и изгладени дрехи.
— Приличаш на учителка — каза Маги и се засмя на изражението на Бриана. — Една чудесна и красива учителка.
— А ти — на същински вехтошар и Бриана кимна неодобрително към скъсаните джинси и раздърпаната жилетка на Маги. — Един прекрасен и красив вехтошар.
После приклекна до сестра си и събра ръце. Не за да се моли; просто защото не знаеше какво да ги прави.
Останаха известно време мълчаливи. Вятърът люлееше тревата и се провираше между нападалите надгробни плочи.
— Великолепен ден да поседим тук — отбеляза Маги. „Днес щеше да стане на седемдесет и една години“ — помисли си тя — Цветята му разцъфват възхитително.
— Трябва да се пооплевят малко — и Бриана се захвана да скубе ненужната трева. — Намерих парите на масата в кухнята днес сутринта, Маги. Прекалено много са.
— Направих добра продажба. Задели част от тях.
— Предпочитам да си ги похарчиш за нещо, което искаш.
— Точно това правя. Така знам, че наближава мигът, когато тя ще напусне.
Бриана се усмихна.
— Тя не е бреме за мен — доловила израза на сестра си, продължи. — Поне не такова, каквото смяташ. Тежко е само когато не е в настроение.
— Каквато е през по-голяма част от времето, Бри, обичам те.
— Знам.
— Парите са единственият начин, по който го показвам. Тате искаше да ви помагам — на нея и на теб. А, Бог ми е свидетел, не съм в състояние да съжителствам с нея, както го правиш ти. Ще ме вкара в лудницата или в затвора, защото ще я убия, докато спи.
— Заради нея ли сключи сделката с Роуган Суини?
— Не — Маги потрепери от самата мисъл. — Е, може би заради дадената на тате дума, но това е друга работа. Само веднъж да се оттегли, ти ще се погрижиш за себе си и ще ме дариш с цяла сюрия племенници и племеннички.
— И ти би могла да си родиш деца.
— Не желая да се омъжвам — Маги отново притвори очи, чувстваше се уютно. — Не. Наистина. Предпочитам да влизам и да излизам, когато искам, без да давам обяснения на когото и да било. Ще глезя децата ти и щом си прекалено строга с тях, те ще тичат при леля Маги — тя отвори едното си око. — Би могла да се омъжиш за Мърфи.
Смехът на Бриана се понесе над високата трева.
— Ще получи удар, ако те чуе.
— Винаги е имал слабост към теб.
— Така беше, да — когато бях на тринадесет. Но сега не. Той е прекрасен човек и аз имам слабост към него, като към брат, ала не това искам от един съпруг.
— Значи си планирала всичко?
— Нищо не съм планирала — сряза я Бриана, — а и ти сменяш темата. Не желая да сключваш сделка с господин Суини, защото се чувстваш задължена към мен. Мога и да си мисля, че е най-доброто, което правиш заради творчеството си, но не искам да страдаш, защото мислиш, че съм нещастна. Не съм нещастна.