Главата й се въртеше. Хвана се за пейката, за да запази равновесие, защото краката й трепереха. Пое си дълбоко дъх и след това — отново, за да прочисти ума си. И забеляза как той се е втренчил в нея със смесица от жажда и шок в очите.
— Е — окопити се най-после тя, — даде ми материал за размисъл.
Както и да се самообвинява, че си представяше живо и еротично как се мята на пода и разкъсва дрехите й. Нали все пак не го направи? Само я бе целунал.
Но му хрумна, че е възможно, дори е за предпочитане, да стовари вината върху нея.
— Нашите взаимоотношения са изцяло делови — отбеляза той сухо. — Неразумно е и сигурно пагубно да допуснем да се появи нещо друго на този етап.
Тя отметна глава и се залюля на пети:
— Ако се любим, само ще объркаме нещата, така ли?
Дяволите да я вземат. Накара го да се почувства като глупак. Дяволите да я вземат, задето го разтърси така и го остави възбуден от копнеж.
— Според мен на този етап е редно да се съсредоточим само върху изложбата ти.
— Хм.
Тя се обърна и се захвана да разчиства работната маса, но всъщност й бе нужно малко време да се съвземе Не скачаше безразборно в леглото с всеки интересен мъж. Смяташе се за достатъчно независима, свободна и умна, за да подбира любовниците си внимателно.
Сепна се, когато осъзна, че е избрала Роуган Суини.
— Защо ме целуна?
— Ти ме ядоса.
Широката й, плътна уста се изви в усмивка.
— И понеже го правя постоянно, излиза че доста време ще прекараме с долепени устни.
— Въпросът е човек да се контролира.
Той съзнаваше колко надуто и порядъчно звучи и се ядоса още повече.
— Убедена съм, че разполагаш с тонове самоконтрол за разлика от мен — тя отметна глава и скръсти ръце на гърдите — Ако ми скимне, че те желая, какво ще направиш? Ще се браниш ли от мен?
— Съмнявам се, че ще се стигне дотам — представата го изпълни със смях и отчаяние. — И двамата трябва да се съсредоточим върху предстоящата работа. Това може да се окаже повратната точка на кариерата ти.
— Да — потвърди тя и си помисли, че ще е най-добре да не го забравя. — Значи ще се срещаме професионално.
— Професионално — произнесе той натъртено. Господи, нуждаеше се от въздух. — Ще отида да уредя пристигането на камион.
— Роуган — спря го тя, когато вече бе стигнал вратата. — Бих искала да дойда с теб.
— В Дъблин? Днес?
— Да. Ще се приготвя, докато дойде камионът. Трябва само да се отбия в къщата на сестра ми.
Удържа думата си. Камионът със скулптурите потегляше с пуфтене, когато тя метна куфара на задната седалка на наетата от Роуган кола.
— Ще се забавя най-много десетина минути — увери го тя, докато Роуган поемаше по тясната алея. — Сигурна съм, че Бри ще има готов чай или кафе.
— Чудесно.
Спря колата пред „Блакторн“ и пое с Маги към къщата.
Тя не почука. Влезе направо и се отправи към кухнята. Бриана бе там; на кръста й бе препасана бяла престилка, а ръцете й бяха покрити с брашно.
— О, здравейте, господин Суини… Маги. Извинявайте за бъркотията. Имам гости и правя питки за вечеря.
— Заминавам за Дъблин.
— Толкова скоро? — Бриана взе кърпа, за да избърше ръцете си. — Мислех, че изложбата е следващата седмица.
— Така е. Отивам по-рано. Тя в стаята си ли е?
Любезната усмивка на Бриана стана малко напрегната.
— Да. Ще отида да й кажа, че си дошла.
— Сама ще й кажа. Защо не предложиш на Роуган кафе?
— Разбира се — Бриана проследи сестра си с разтревожен поглед, докато Маги се отправяше към пристроения към кухнята апартамент. Заповядайте в гостната, господин Суини, веднага ще ви донеса кафе.
— Не си правете труда — любопитството му се възбуди. — Ще го изпия ей тук, стига да не ви преча — усмихна се подкупващо и добави — И моля ви, наричайте ме Роуган.
— Пиете го без захар, доколкото си спомням.
— Добра памет имате — каза той. „И си страшно нервна“ — довърши мислено.
— Старая се да запомня предпочитанията на гостите си. Искате ли парче торта? Шоколадова е. Правих я вчера.
— При спомена за вашето готвене не мога да откажа — той се настани до блестящата от чистота дървена маса — Сама ли правите всичко?
— Да, аз… — тя чу разгневени гласове и бързо продължи: — Да. Запалих огън в камината в гостната. Сигурен ли сте, че там няма да ви е по-уютно?
Шумът от гласовете в съседната стая се усили и лицето на Бриана почервеня от притеснение. Роуган спокойно вдигна чашата.
— По кого вика сега?
Бриана успя да се усмихне.
— По майка ни. Двете не се разбират много.
— Маги въобще разбира ли се с някого?