Брак без любов, седеммесечно бебе и ферма без грижовен стопанин.
Това бе заявила Маив, когато Маги навлезе в пубертета.
Това бе, което и двете не можеха да си простят.
Изправи рамене и се върна в кухнята. Не подозираше, че очите й са още гневни и блестят, че е пребледняла. Отиде до сестра си и я целуна по бузата.
— Ще ти се обадя от Дъблин.
— Маги… — имаше толкова много неща за казване. И толкова малко. Бриана само стисна ръцете й. — Искаше ми се да мога да бъда с теб там.
— Можеше, ако го желаеше достатъчно. Роуган, готов ли си?
— Да — той се надигна. — Благодаря. Бриана Довиждане.
— Ще ви из… — започна Бриана, когато острият глас на майка им я повика.
— Иди виж какво иска — нареди Маги и бързо излезе от къщата. Теглеше яростно вратата на колата, когато Роуган положи ръка на рамото й.
— Добре ли си?
— Не, но не желая да говоря за това.
С едно финално издърпване успя да отвори вратата и се настани вътре.
Той бързо заобиколи и седна зад волана.
— Маги…
— Не казвай нищо. Нищо! Не можеш да направиш или да кажеш нещо, с което да промениш съществуващото открай време положение. Карай и ме остави на мира. Ще ми направиш голяма услуга.
И тогава тя се разрида. Разрида се горчиво, страстно. Той се пребори с желанието си да я утеши и си наложи да изпълни нареждането й.
Подкара колата, без да пророни дума, но през цялото време държеше ръката й. Наближаваха летището, когато риданието й замря, а стегнатите й дотогава пръсти се отпуснаха. Хвърли поглед към нея и видя, че е заспала.
Не се събуди, когато той я вдигна на ръце и я пренесе в самолета, нито, когато я настани в седалката. Не се събуди през целия полет. Той седеше до нея и я наблюдаваше. И се чудеше.
ШЕСТА ГЛАВА
Маги се събуди обкръжена от мрак. През онези първи минути на замаяност бе сигурна само, че не е в собственото си легло. Ароматът на чаршафите, усещането от тях й бяха непознати. По принцип не спеше на фини тъкани, но това не й попречи да усети разликата и да долови не натрапчивия успокояващ дъх на върбинка, излъчван от калъфката на възглавницата, в която бе заровила лице.
През главата й пробяга тревожна мисъл и тя внимателно протегна ръка, за да се увери, че е единственият обитател на леглото. Дюшекът й се стори безкраен напипа истинско езеро от гладки чаршафи и пухкави одеяла „Празно езеро, слава Богу“ помисли си тя и се изтърколи към средата на леглото.
Последният й спомен бе за отчаяния й плач в колата до Роуган и чувството на празнота, усещането, че се носи по течението на вода като пречупен стрък тръстика. Бе минала през хубаво чистилище. Сега бе овладяна, спокойна и пречистена.
Изкусително бе да се отдаде на лукса в нежната тъмнина върху меката ароматизирана постеля. Но реши, че е най-добре да разбере къде се намира и как се е озовала тук. Отново се претърколи до ръба на леглото, плъзна ръка по полираното дърво на нощното шкафче, напипа гладката повърхност на лампата и намери ключа.
Светлината бе приглушена — топли златисти оттенъци осветиха голяма спалня. С гипсов таван, изискани тапети с неразцъфнали рози и масивно легло с балдахин.
„Същинска царица на леглото“ — помисли си тя с усмивка. Жалко, че прекомерната умора й пречеше да се наслади на всичко.
Камината отсреща не гореше. Блестеше от чистота и бе готова за клечка кибрит. Изящни дълго стеблени розови рози, свежи като лятно утро, бяха наредени във великолепна ваза на огромното бюро, заедно със сребърна четка за коса и прекрасни разноцветни шишенца с ръчно изработени запушалки.
В огледалото над тях Маги зърна отражението си разрошена и с подути очи сред чаршафите.
„Не си съвсем на мястото си, моето момиче“ — реши тя и като се ухили, придърпа ръкава на памучната нощница. Очевидно някои бе проявил достатъчно здрав разум да я преоблече, преди да я стовари в царственото ложе.
Може би някоя прислужница или самият Роуган. Нямаше никакво значение помисли си тя практично, тъй като вече бе сторено и то в нейна полза. По всяка вероятност дрехите й бяха подредени в украсения с дърворезба гардероб. Също не на място в него, както и самата тя в разкошното езеро от гладки ленени чаршафи.
Ако се намираше в хотел, сигурно той бе най-хубавият, на който се бе наслаждавала. Надигна се и залитайки, се отправи към най-близката врата, която правилно предположи, че води към банята.
Банята бе не по-малко пищна от спалнята — с блестящи плочки в розово и слонова кост, с огромна вана, в която можеха да легнат двама души и отделна душ-кабинка от матирано стъкло. С въздишка на чиста завист тя съблече нощницата и завъртя крана.