Чувстваше се божествено, докато горещата струя биеше по врата и раменете й, сякаш бяха сръчните пръсти на опитен масажист. Далеч не напомняше тънката струйка на нейния душ. Сапунът ухаеше на лимон и се плъзгаше по кожата й като коприна.
Забеляза развеселено, че оскъдните и тоалетни принадлежности са подредени върху широкия плот до розовия умивалник с форма на мида. Собствената й хавлия, такава каквато беше, висеше на месинговата кука до вратата.
Е, някой се грижеше за нея, даде си сметка тя и в момента нямаше причина да се оплаче.
След цели петнадесет минути, през които водата бе все така гореща, тя се пресегна към една от пухкавите хавлиени кърпи преметнати върху голяма метална затопляща халка. Беше достатъчно голяма, за да я загърне от гърдите до прасците.
Среса мокрите си коси назад, използва крем от един кристален буркан и подмени пешкира със собствената си раздърпана хавлия.
Босонога и изпълнена с любопитство, тя тръгна на разузнаване.
Стаята й се намираше в далечния край на широк коридор. Дискретното осветление хвърляше сенки върху блестящия под, застлан с царствена червена пътека. Не чу никакъв звук, докато крачеше към стълбището, величествено извито нагоре и надолу. Реши да тръгне надолу и сложи ръка върху лъскавия парапет.
Очевидно бе, че не е гост в луксозен хотел, а се намира в частен дом. Домът на Роуган, реши тя след като хвърли завистлив поглед към картините, накачени в парадния вестибюл и в обширното входно антре. Този човек притежаваше оригинален Ван Гог и Матис, даде си сметка тя и усети как слюнките й потичат.
Откри предната гостна с отворени към благоуханната нощ прозорци, после попадна във всекидневна, където столове и канапета бяха уютно подредени, така че да може удобно да се разговаря. В другия край на вестибюла се забелязваше входа към онова, което реши, че е музикален салон, тъй като в него съзря единствено голямо пиано и позлатена арфа.
Всичко бе изключително красиво, а пред картините Маги можеше да стои прехласната дни наред. Но в момента тя изпитваше друга неотложна потребност.
Зачуди се колко ли ще трябва да търси, докато намери кухнята.
Привлече я светлина под прага на една от вратите. Надзърна вътре и видя Роуган, седнал зад бюро, отрупано с подредени на купчини книжа. Помещението бе на две нива, бюрото бе разположено на долното, а зад гърба му се забелязваха стъпала, които водеха към кът за сядане. Стените представляваха библиотека от пода до тавана.
Цели хектари книги, прецени тя, хвърляйки поглед из помещението, ухаещо на кожа и пчелен восък. Всичко бе от тъмночервено и тъмнокафяво дърво, в съвършена хармония и с мъжа, и с томовете литература.
Загледа се в него, привлечена от начина, по който хвърли поглед върху листа пред себе си, преди да нанесе бързи, решителни бележки. За пръв път, откакто го познаваше, го виждаше без сако или вратовръзка. Горното копче на ризата бе разкопчано, а колосаните ръкави пяха навити до лактите.
Косата му, проблясваща на светлината от лампата, бе малко разчорлена — сякаш бе прокарвал нетърпеливо пръсти през нея, докато е работил. Дори в момента направи точно това прокара пръсти през косата и леко се намръщи.
С каквото и да се занимаваше в момента, то явно го поглъщаше, движенията му бяха ритмични и твърде впечатляващи.
Този човек не оставя ума си да блуждае, реши тя. С каквото и да се захване очевидно го върши при пълно съсредоточаване и с вещина.
Спомни си как я бе целунал. Не му липсваше нито концентрация, нито опитност.
Роуган прочете внимателно следващата клауза в предложения договор и се намръщи. Не всичко е съвсем наред. Ако си поиграе с думите… Концентрира се, обмисли, зачеркна една фраза и я замени с друга. Разширяването на фабриката му в Лимерик бе от жизненоважно значение и се налагаше да бъде осъществено преди края на годината.
Щяха да се открият стотици работни места, а сравнително евтините апартаменти, които „Уърлдуайд“ щеше да финансира, щяха да осигурят дом за стотици семейства.
Един клон на бизнеса му ще финансира пряко друг — помисли си той. Неговият малък, но важен принос да задържи ирландците — за съжаление най-големия експортен продукт на страната — в Ирландия.
Обмисляше следващата клауза и почти я оформи по свои вкус, когато усети, че умът му блуждае. Нещо искаше да го откъсне от работата му. Роуган погледна към прага на вратата и забеляза, че не е нещо, а е някой. Вероятно бе усетил присъствието й — боса, с подпухнали от сън очи, навлякла раздърпана сива хавлия. Косата й бе припалена назад, блестящо червеникава. Би трябвало да изглежда зле, но в действителност бе впечатляваща.