— Ако не носиш часовник, как може да си навреме?
— Прав си. Сигурно затова не съм точна.
Докато я гледаше, той извади бележник и писалка.
— Какво правиш?
— Отбелязвам си да те снабдя с часовник, телефонен секретар и календар.
— Много щедро от твоя страна Роуган — изчака го да отвори вратата и да й направи знак да излезе и попита: — Защо?
— Часовникът, за да си точна. Телефонният секретар — да мога поне да оставям съобщения, а календарът, за да си отбелязваш проклетия ден, когато очаквам да получа работите ти.
„Изстреля го като куршум“ — помисли си Маги, а после каза:
— След като си в такова великолепно и ведро настроение тази сутрин, ще рискувам да ти съобщя, че нито едно от тези неща няма да ме промени. Аз съм безотговорна, Роуган. Можеш да попиташ останалите от семейството ми.
Тя се обърна, пренебрегвайки изсъскването му, и огледа къщата.
Беше с фасада към прекрасен сенчест парк — „Свети Стефан“, както щеше да узнае по-късно, — и се издигаше гордо, дори малко високомерно, на фона на ясното небе.
Макар камъните да бяха стари, линиите бяха нежни като тяло на млада жена. Представляваше комбинация от достойнство и елегантност, която Маги знаеше, че само богатите могат да си позволят. Всеки от многобройните прозорци проблясваше като диамант на слънцето. Моравата — гладка и зелена — преминаваше във възхитителна градина, подредена като църква и още по-тържествена.
— Хубаво местенце имаш. Не го видях, когато пристигнах.
— Знам. Но ще трябва да почакаш малко, преди да те разведа, Маргарет Мери. Мразя да закъснявам.
Хвана я за ръка и почти я повлече към колата.
— Да не ти удържат от заплатата, когато закъснееш? — присмя му се тя, но той не отвърна и тя се настани, за да се наслади на разходката.
— Винаги ли си така намусен сутрин, Роуган.
— Не съм намусен — сряза я той. Или поне нямаше да бъде, ако бе спал повече от два часа. А виновна за това, по дяволите, бе тази жена. — Предстоят ми доста неща да свърша днес.
— Не се и съмнявам. Империи да се изграждат, състояния да се трупат.
Капката на търпението му преля. Не знаеше защо, но леко присмехулният й тон скъса и последната нишка на контрол. Рязко сви към бордюра, с което накара шофьора в колата зад него невъздържано да натисне клаксона, сграбчи Маги за яката, почти я и повлече от мястото й и притисна устни към нейните.
Тя не бе очаквала подобна реакция. Но това не означаваше, че нямаше да й се наслади. Можеше да се справи с него, когато той не е в свои води, където се контролира и е така вещ. Какво, че главата й се замая, усещането за надмощие оставаше. Нямаше съблазън тук, само гола потребност. Те се притискаха като жици, но които тече ток, готови да се възпламенят.
Бутна главата й назад и се впи в устата й. Само веднъж, обеща си той. Само веднъж, за да освободи поне част от напрежението, което се бе свило у него като змия.
Само че целувката не му помогна. Начинът, но който тя му отвърна — пълно и жадно, така натегна напрежението, че той едва дишаше.
За миг изпита чувството, че го всмукват в облицован с кадифе тунел без въздух. И се ужаси, че няма желание да излезе от там.
Откъсна се от нея и прикова ръце върху кормилото. Подкара отново като пиян, който се мъчи да върви по права линия.
— Предполагам, че това бе отговор на нещо — гласът й бе необичайно тих. Не целувката му я бе поразила, а начинът, но който я прекъсна.
— Трябваше да го направя, или да те убия.
— Предпочитам да ме целуват вместо да ме душат. Но още по-приятно ще ме бъде, ако не се ядосваш от факта, че ме желаеш.
Сега вече бе по-спокоен. Успя да се съсредоточи върху пътя и да премисли как да навакса времето, загубено по нейна вина.
— И преди ти обясних. Моментът не е подходящ.
— Неподходящ? — повтори тя — А кой ще определи кога е подходящ?
— Предпочитам да познавам човека, с когото правя любов. Да изпитваме чувства и уважение един към друг.
Очите й се присвиха.
— Пътят от една целувка до катурване в леглото е дълъг, Суини. Държа да заявя, че не скачам току-така между чаршафите.
— Не съм казал…
— Нима? — чувстваше се още по-обидена, защото знаеше, колко бързо бе готова да скочи в леглото при него. — Доколкото виждам, ти си решил, че съм прекалено свободна в държането си. Е, няма да ти разказвам живота си. А що се отнася до привързаност и уважение, ще трябва да се потрудиш, за да ги получиш от мен, момченце.
— Добре. Значи се разбрахме.