И все пак гледката от моста „О’Конър“ — акостиралите кораби, катедралният купол, проблясваш на слънцето, — бе забележителна. Шофьорът с охота се съгласи да кара бавно и безцелно или да я изчаква, за да се поразходи из парковете и градините.
Отби се на площад „Графтон“ с елегантните му магазини и купи за Бриана декоративна игла от сребро и гранат. Щеше да допадне на традиционния вкус на сестра й, мислеше си Маги, докато прибираше кутийката в чантата си.
За себе си хареса чифт обици от злато, сребро и мед, украсени с опали, но се поколеба. „Нямаш право — рече си тя — да пилееш пари. Никакво право, докато не си напълно сигурна, че ще продадеш още нещо.“
Естествено, купи обиците и изпрати бюджета си по дяволите.
До свечеряване обикаля музеи, разхожда се покрай реката, пи чай в миниатюрна чайна на площад „Фиц Уилям“, купи си скицник. Последния час прекара на моста „Хаф Пени“ в съзерцаване на залеза и отраженията му във водите на реката; дори нахвърли няколко скици.
Минаваше седем, когато се върна в дома на Роуган. Той се появи от салона и я спря, преди да е стигнала до стълбището.
— Чудех се дали не си накарала Дъгин да те откара обратно в Клар.
— Мина ми през ум — тя отметна непокорните си коси. — От години не бях идвала в Дъблин — спомни се за жонгльора и, разбира се, за баща си. — Бях позабравила колко е шумен.
— Предполагам, че не си яла.
— Не, не съм.
И беше самата истината, ако не се броеше бисквитата с чая.
— Вечерята е поръчана за седем и половина, но мога да наредя да я поднесат в осем, ако желаеш да се присъединиш към нас за аперитива.
— Към „нас“?
Баба ми е тук и гори от нетърпение да се запознаете.
— О! — настроението на Маги помръкна. Нови среши, нови разговори, отново трябваше да търпи нечие присъствие. — Не бих желала да ви преча — добави тя.
— Няма проблем. След като се преоблечеш, ще ни намериш в салона.
— Да се преоблека? — тя решително пъхна скицника под мишница. — Опасявам се, че оставих официалните си дрехи у дома. Щом като видът ми те притеснява, мога да не се появявам за вечеря, а да получа храна в стаята.
— Не ми пъхай в устата думи, които не съм изрекъл, Маги — хвана я за ръката и я поведе към салона. — Бабо — обърна се той към жената с царствена осанка, седнала в кресло с висок гръб. — Искам да ти представя Маргарет Мери Конканън. Маги, това е Кристин Суини.
— Очарована съм — обяви Кристин, докато протягаше изящната си ръка, където блестеше сапфирът на единствения пръстен. Цветът на очите й бе същият като на камъка. — Твоето присъствие тук, скъпа, е мое дело, защото първо аз купих онова произведение, което заинтригува Роуган.
— Благодаря. Значи сте колекционер?
— То е в кръвта на рода ни. Моля те, седни. Роуган, сервирай нещо за пиене на детето.
Роуган отиде до барчето.
— Какво желаеш, Маги?
— Каквото пиете и вие.
Решила да бъде възпитана за час-два, Маги остави скицника и чантата настрана.
— Сигурно е вълнуващо да си пред първата си голяма изложба — подхвана Кристин и си помисли: „Момичето е зашеметяващо.“ — С нежна кожа и огнени коси; макар в панталони и риза то бе много по-привлекателно от десетки жени, отрупани с диаманти и коприни.
— Честно казано, госпожо Суини, още ми е трудно да си го представя.
Тя пое чашата от Роуган с надеждата, че съдържанието ще бъде достатъчно, за да й помогне да изкара вечерта.
— Кажи ми, как ти се стори галерията?
— Възхитителна е. Като катедрала за изкуството.
— О! — Кристин отново се протегна и стисна ръката на Маги. — Колко щеше да се радва Майкъл да го чуе. Той мечтаеше точно за това. Бе един неосъществен творец, предполагам, че знаеш.
— Не. — Маги хвърли кос поглед към Роуган. — Не знаех.
— Искаше да рисува. Представяше си картините, но не притежаваше умението. Затова създаде атмосферата и условията, за да даде възможност на онези, които го имат — тя се облегна назад и коприненият й костюм прошумоля. — Той бе чудесен човек. По външен вид и характер Роуган прилича на него.
— Сигурно се гордеете с това.
— Да. Както съм сигурна, че стореното от теб изпълва семейството ти с гордост.
— Не зная дали да твърдя, че гордост е точната дума — Маги отпи, откри, че Роуган й е поднесъл шери и се постара да не направи гримаса. За щастие в този момент икономът се появи на прага и обяви, че вечерята е сервирана.