— Тъкмо навреме — отбеляза Маги и остави чашата. — Умирам от глад.
— Тогава отиваме веднага — Роуган предложи ръка на баба си. — Жулиен е очарован, че кухнята му ти допада.
— О, той е превъзходен готвач, наистина. Нямам смелост да призная, но аз не умея да готвя и с удоволствие ям всичко, което не съм приготвяла сама.
— В такъв случай няма да му казваме — увери я Роуган, докато изтегляше стол първо за Кристин, а после и за Маги.
— Няма — съгласи се и Маги. — А и нали съм решила да разменя някои от рецептите на Бри за неговите.
— Бри е сестрата на Маги — поясни Роуган, докато сервираха супата. — Държи пансион в графство Клар и от личен опит мога да заявя, че готви отлично.
— Значи сестра ти е художник в кухнята, а не в ателие?
— Да — съгласи се Маги, открила, че в компанията на Кристин Суини не се чувства чак толкова неудобно, колкото бе очаквала. — Бриана е истинска вълшебница, когато подрежда дом или готви нещо.
— Казваш, в графство Клар? — Кристин кимна, когато Роуган и предложи вино. — Добре познавам района. Аз самата съм от Голуей.
— Наистина ли? — изненада и удоволствие се изписаха по лицето на Маги. Това още веднъж й напомни колко й липсва домът. — Откъде по-точно?
— Град Голуей. Баща ми се занимаваше с корабоплаване. Запознах се с Майкъл, благодарение на деловите му контакти с баща ми.
— Моята баба по майчина линия е от Голуей — при други обстоятелства Маги би предпочела да яде мълчаливо, но сега, с тази отлична храна, разговорът й доставяше удоволствие. — Живяла там, докато се омъжила. Трябва да е било преди около шестдесет години. Тя също е била дъщеря на търговец.
— Така ли? А как се казва?
— Моминското й име е Шарън Фийни.
— Шарън Фийни! — сапфирените очи на Кристин заблестяха Дъщерята на Колин и Мери Фийни?
— Да. Познавате ли я?
— Разбира се. Живеехме много наблизо. Малко по-млада съм от нея, но доста време прекарвахме заедно — Кристин намигна на Маги и се обърна към Роуган, за да го включи в разговора. — Бях лудо влюбена във вуйчото на Маги, Нийл и безсрамно използвах компанията на Шарън, за да го виждам често.
— Едва ли се с налагало да полагаш огромни усилия, за да привлечеш вниманието на който и да е мъж — отбеляза Роуган.
— Какъв си ласкател — засмя се Кристин и го потупа по ръката. — Внимавай, когато се навърта около теб, Маги.
— За мен той не хаби мили думи.
— Разтварят се в оцета, в който попадат — отвърна Роуган с по-любезен тон.
Решена да не му обръща внимание, Маги продължи:
— Не съм виждала вуйчо от години, но съм чувала, че на младини бил чудесен, привлекателен мъж, с подход към дамите.
— Да, така беше — засмя се Кристин отново и гласът и прозвуча младежки и весело. — Като момиче прекарах много безсънни нощи в мечти за Нийл Фийни. Откровено казано — тя извърна блесналите си очи към Роуган, дяволитото пламъче в тях очарова Маги, — ако не се бе появил Майкъл и не се бях увлякла така по него, щях да се боря до смърт, за да се омъжа за Нийл. Не е ли интересно? Двамата можехте да сте братовчеди и нещата да се развият но друг начин.
Роуган погледна към Маги и вдигна чашата с вино. Ужасяващо. Това бе единственото нещо, което му хрумна.
Маги се изхили и дояде супата си.
— Нийл Фийни така и не се ожени и продължава да води ергенски живот в Голуей. Може би, госпожо Суини, сте разбили сърцето му.
— Ще ми се да мисля така — добре оформеното лице на Кристин Суини бе още по-красиво, озарено от приятните спомени. — Но горчивата истина е, че Нийл никога не ме забеляза.
— Нима е бил сляп? — полюбопитства Роуган, с което спечели лъчезарна усмивка от баба си.
— Сляп, не — обади се и Маги, вдишвайки аромата на току-що сервираната риба. — Вероятно по-глупав от останалите мъже.
— И казваш, че никога не се е женил? — попита Кристин прекалено небрежно
Роуган леко се намръщи.
— Никога. Сестра ми си пише с него — в очите на Маги светна дяволито пламъче. — Ще помоля Бри да спомене за вас в следващото писмо. Ще видим дали паметта му е по-добра от юношеските преценки.
Кристин замечтано поклати глава:
— Минаха петдесет и пет години, откакто напуснах Голуей заради Дъблин и заради Майкъл. Много си мила, Мери
Мисълта за изминалите години я накара да се усмихне така, сякаш гледаше как кораб напуска пристанище. Покойният и съпруг все още й липсваше, макар да бяха минали дванадесет години, откакто бе починал. С неосъзнат жест, трогателен според Маги, Кристин посегна и улови ръката на Роуган.
— Шарън се омъжи за хотелиер, нали? — попита тя.
— Да. И през последните десет години от живота си бе вдовица.