— Патриша Хенеси, да ти представя Маргарет Мери Конканън, художничката, която ще излага при нас.
„Това? — помисли си Патриша смаяна, макар деликатните й изваяни черти да показаха само любезен интерес. — Тази оплескана с боя и с разрошени коси жена е М. М. Конканън?“ После каза:
— За мен е удоволствие да се запознаем.
— За мен също, госпожице Хенеси.
— Госпожа — поправи я Патриша с бегла усмивка — Но, моля ви, наричайте ме Патриша.
„Същинска самотна роза зад стъклена преграда — помисли си Маги. — Патриша Хенеси е красива, деликатна и прекрасна. И нещастна“ — продължи да разсъждава тя, докато оглеждаше елегантния овал на лицето й.
— Ще ви оставя за малко. Сигурна съм, че искате да си поговорите с Роуган насаме.
— Не го правете заради мен — на устните на Патриша се появи усмивка, но не и в очите й. — Идвам от горе, Джоузеф ме разведе из изложбата, възхитена съм от творбите ви. Имате невероятен талант.
— Благодаря.
Маги рязко изтегли кърпичката от външния джоб на Роуган.
— Да не си посмяла… — предупреждението му замря на устните, защото фината ирландска дантела бе вече овъргаляна в терпентина по ръцете й. С нещо, което напомняше изсумтяване, той сграбчи кърпичката и на свой ред почисти боята от пръстите си. — Очевидно офисът ми временно се е превърнал в бърлога на художник.
— Така е, а аз самата никога не съм работила в бърлога — обяви Маги, преднамерено провличайки гласните. — Знаете ли, много го разстроих, като заех свещеното му място. Ако познавате Роуган отдавна, сигурно сте наясно колко е придирчив.
— Не съм придирчив — просъска той през зъби.
— Има си хас да го признаеш — иронично отбеляза Маги и го погледна насмешливо. — Той е доста див човек и непредвидим като цветовете на слънцето при изгрев.
— Не всички възприемат стремежа към организация и контролиране на положението за дефект. По-скоро обратното.
Отново бяха застанали лице в лице и умело, макар и вероятно несъзнателно, изключиха Патриша — нещо, което се усещаше в тясната стаичка. Въздухът бе пълен с напрежение и Патриша го долови. Не можеше да забрави времето, когато Роуган бе увлечен по нея. Нямаше начин да го забрави, защото бе влюбена в Роуган Суини.
— Съжалявам, ако съм се появила в лош момент — ненавиждаше се заради фалшивия си и официален тон.
— О, няма защо — начумереното лице на Роуган бързо се озари от чаровна усмивка, когато се обърна към нея. — Винаги е удоволствие да те види човек.
— Отбих се просто защото смятах, че си приключил с работата за днес. Семейство Карни ме поканиха на едно питие и изразиха надежда, че вероятно и ти ще се присъединиш.
— Съжалявам, Патриша — Роуган погледна съсипаната си кърпичка и с въздишка я пусна върху разстланите вестници. — Откриването е утре и ми предстои да проверя още десетки неща.
— Не се притеснявай — Маги се усмихна лъчезарно на Роуган. — Не желая да съм причината да нарушаваш светския си живот.
— Не ти си причината. Чакат ме и други задължения. Предай, моля те, поздравите ми на Мариан и Джордж.
— Непременно — Патриша вдигна глава и Роуган я целуна по бузата. Миризмата на терпентин задуши аромата на нежния й, ухаещ на цветя парфюм. — Приятно ми бе да се запознаем, госпожице Конканън. Очаквам с нетърпение утрешната вечер.
— Наричайте ме Маги — предложи тя с топлина, породена от вродена женска интуиция. — И благодаря. Да стискаме палци всичко да мине добре Приятен лен. Патриша — Маги си затананика и започна да чисти четките. — Прекрасна е — добави тя, след като Патриша си тръгна. — Стара позната ли ти е?
— Точно така.
— Стара омъжена позната?
Доловил намека, той само вдигна вежди и уточни:
— Стара, овдовяла позната.
— Аха.
— Многозначителен отговор — без сам да разбира защо, той започна неволно да се брани. — Познавам Патриша повече от петнадесет години.
— Ама и ти си един бавен, Суини — и като облегна бедро на бюрото, Маги започна да почуква лекичко устните си с молив. — Красива жена, очевидно с вкус, жена от твоята класа, ако ми разрешиш да добавя и цели петнадесет години не си предприел нищо.
— Да предприема нещо? — тонът му бе леден. — Доста неподходящ израз. Но като оставим за момент неуместната ти забележка, откъде си сигурна, че не съм го сторил?
— Такива неща си личат — Маги сви рамене и се отмести от бюрото. — Интимните и платоничните взаимоотношения излъчват коренно различни сигнали — погледът й се смекчи. В крайна сметка, той бе само мъж. — Готова съм да се обзаложа, че според теб сте просто добри приятели.