— О, та това е прекрасно! — плешив мъж с тежки мустаци и превзет британски акцент се възхищаваше на едно от произведенията. То представляваше няколко сини копия, захванати в прозрачно стъклено кълбо. — Нарекли сте го В плен. Вашият талант, вашата чувственост се борят за свобода. Подобно на вечната борба на мъжа. Триумфална битка, макар и да буди меланхолия.
— По-скоро си представях шестте графства — обясни Маги простичко.
— Плешивият мъж примигна.
— Моля?
— Шестте графства на Ирландия — повтори тя с коварно бунтарско пламъче в очите. — Които са като в плен.
— Разбирам.
Застанал до слисания лорд. Джоузеф едва потисна смеха си.
— Според мен цветовете са невероятни, лорд Уитфилд. Прозрачността разсейва напрежението между деликатността и дързостта на скулптурата.
— Така е — съгласи се лордът и прочисти гърло. — Твърде необикновено. Извинете ме.
Маги го наблюдаваше как се оттегля, а усмивката не слизаше от лицето й.
— Мисля, че няма да я купи, за да я сложи в кабинета си, а, Джоузеф?
— Ти си жестока жена, Маргарет Конканън.
— Аз съм ирландка, Джоузеф — тя му намигна. — Да живеят бунтовниците.
Той се усмихна очарован и като прокара ръка през кръста й, я поведе из залата.
— О, госпожо Конли — Джоузеф нежно стисна Маги, за да й даде сигнал. — Изглеждате ослепително, както винаги.
— Джоузеф, все ще намериш думи, с които да ме поласкаеш. А това… — Ан Конли погледна към Маги. — Предполагам, че това е художничката. Радвам се да се запознаем, скъпа. Аз към госпожа Денис Конли — Ан. Разбрах, че вече сте се запознали с дъщеря ми Патриша.
— Да — Маги оприличи деликатния досег с ръката на Ан като нежно докосване на атлаз.
— Сигурно е някъде около Руган. Двамата са чудесна двойка, не намирате ли?
— Определено — заяви Маги и стрелна вежди. Съвсем ясно долови отправеното предупреждение. — В Дъблин ли живеете, госпожо Конли?
— Да. Само няколко къщи ни делят от имението на Суини. Вече поколения наред семейството ми е от висшето общество на Дъблин. А вие сте от западната част на страната, нали?
— Да, от графство Клар.
— Чудесна природа. Всички онези чаровни старомодни селца със сламени покриви. Доколкото разбрах, родителите ви са фермери? — Ан вдигна вежда, очевидно развеселена.
— Бяха.
— Вероятно тук всичко е извънредно вълнуващо за теб, особено с провинциалното ти възпитание. Убедена съм, че престоят ти в Дъблин ще те впечатли. Скоро ли ще се връщаш?
— Мисля, че съвсем скоро.
— Природата сигурно ти липсва. Дъблин е доста съсипващ за човек, непривикнал към градския живот. Сякаш си в друга държава.
— Поне разбирам езика — отвърна Маги спокойно. — Надявам се да прекарате приятна вечер, госпожо Конли. Ще ме извините та момент, нали?
Ако Роуган си въобразява, че ще продаде на тази жена нещо, създадено от Маги Конканън, има много здраве беснееше Маги.
Претендираше за изключителни права! Със собствените си ръце ще строши и последното си творение на сол, но няма да го види в ръцете на Ан Конли. Да разговаря с нея, сякаш е някоя дебело бузеста краварка със слама в косите!
Успя да удържи гнева си, докато прекосяваше главната зала и се отправи към нишите. Всички бяха заети, гостите разговаряха, седяха, смееха се, обсъждаха я. Усети как нещо в главата й пулсира, когато тръгна надолу по централното стълбище. Реши да си вземе една бира от кухненския бокс и да си даде минута отдих.
Нахълта и налетя на пълен мъж, който пушеше пура и пиеше бира.
— Разкрит съм — обяви той и се засмя смутено.
— Значи станахме двама. И аз дойдох, за да изпия една бира на спокойствие.
— Чакайте. Ще ви донеса — галантно се надигна от стола и извади кутия бира за нея. — Не искате да загася пурата си, нали?
Умолителният му той я разсмя.
— Не. Баща ми някога пушеше лула, натъпкана с най-отвратителния тютюн на този свят. Вероятно вонята е стигала до небесата. Обожавах я.
— Това се казва момиче на място — той намери и чаша. — Мразя тези събирания. — палецът му се стрелна към тавана. — Жена ми непрекъснато ме мъкне на тях.
— И аз ги ненавиждам
— Предполагам, че изложеното може да се определи като хубаво — обяви той, докато тя отпиваше жадно. — Харесаха ми формите и цветовете. Не че разбирам нещо. Жената е специалист. Но ми хареса всичко, което видях и смятам, че това е достатъчно.
— Напълно съм съгласна.
— При тези проклети събирания всеки се старае да ти обясни, кое какво означава. Какво е имал предвид творецът и тем подобни. Говорят за символизъм — изговори думата внимателно, сякаш вкусваше ястие, за което не бе подготвен. — Изобщо не разбирам какво имат предвид.